Един от нас

Но било вече твърде късно. Необходимостта на човека да възприема всичко буквално се била разпростряла отвъд действителния свят и стигнала до областта на идеите. Операционната система била пригодена за новата техника и всичко трябвало вече да бъде регламентирано, да стане неотменно. Взели сме казаното от ангела и сме се заели да го оцветяваме с различни цветове, докато картината, която отново ни разкрил след толкова много време, изгубила всякакъв смисъл. Ние сме издигнали един невидим над останалите, направили сме го баща и цар и сме го нарекли Господ.

В опит да спре процеса на буквализиране, ангелът забранил да го изобразяват и дори да изписват името му, но в края на краищата той се превърнал в неизбежност. Така ангелът се оказал глава на съдружие от млади немирници, които не искали да признаят линейната структура на управление и затова пренаписали неговите спомени, за да направят закона по-строг, по-ограничен, по-човешки. Бил свален от власт чрез преврат, бил изритан навън. Той не бил проумял могъществото на осезаемостта, не разбрал, че умовете на хората по необходимост ще променят и ума на техния Господ. Да бъдеш божество означавало да поемеш върху себе си голяма част от качествата на своите поданици — и значимите, и най-тривиалните. Невидимите например не били подчинени на гравитацията, но ние сме решили, че ако ангелите могат да летят, значи имат крилца. Така и станало — колкото и да се дразнели невидимите. Всеки знае, че крилцата са адски неудобни и наистина много трудни за употреба. Невидимите не се нуждаят и от космически кораби, а светлинките в небесата съществуват само в нашите глави. Всеки от нас изглежда някому като чуждо същество от друга планета — невидимите са такива в малко по-голяма степен.

Накрая Господ отстъпил и пред най-голямото направено от нас разграничение — между доброто и злото. Добри дела винаги са били правени поради лоши причини, както и грешки — от най-добри намерения, но ние сме разделили моралната същина от действието, лошото от доброто, едната страна на Господ от другата. Разделили сме ума Му и сме разбили сърцето Му.

Господ за известно време се зареял в тъмнината — разкъсван между видимото и невидимото, между света на ангелите и този на хората. Той вече не разбирал себе си и за известно време се разтворил във вселената. Някои от другите невидими се възползвали от отсъствието му и въстанали срещу това положение — най-вече защото искали да му направят напук. Те се опитали да създадат опозиционни групи, но не след дълго се уморили от подобни занимания. И те като хората не знаят как е произлязла вселената. Господ копнеел само за разбирателство между нашите два вида. Във видимото има красота и хармония, които не бива да бъдат нарушавани. Невидимите си представяли реалност, в която двата вида биха могли да живеят заедно, и се опитали да я създадат.

Когато Господ се върнал, признал по-раншните си грешки, а невидимите се опитали да регламентират взаимоотношенията между двата свята. Сега за човеците станало много по-трудно да прекосяват линията, дори на местата, където преди лесно правели това, а на ангелите било забранено да прескачат между световете по-често от необходимото. Накрая Господ се свързал с един човек, който притежавал способности на медиум, и се опитал да възстанови старата връзка. Господ уредил този човек да може да прави разни трикове (преди всичко да преодолява гравитацията, да преобразува материята и да постига кратки и непълни победи над смъртта), за да може човечеството да се убеди в достоверността на божиите откровения. Това послание било просто и трябвало само да бъде засято, а след това да си расте само.

Ние сме част от нещо много по-огромно.

До известна степен това подействало и новата идея се разпространила като огромен пожар. Но както винаги, ние сме го приели твърде буквално и сме си създали собствени митове. Така сме решили, че Исус не може да е бил обикновен човек и следващите поколения измислили непорочното зачатие, като пренебрегнали факта, че в оригиналния еврейски текст на Исайа е използвана думата „almah“, която не означава „девица“, а просто „млада жена“. Исус започнал да си донажда от себе си, а някои от неговите шеги никак не са смешни.