Единствена любов

— Браво на теб. Много се вълнувам за вас двамата.

— Наистина ли? Тогава защо дори не използваш чаша?

Куин заобиколи приятели си и не спря, когато Блей попита:

— Къде са Джон и Хекс?

— Навън. По света. Насаме.

— Мислех, че ти трябва да останеш с тях.

— Бях освободен за кратко — Куин поспря на върха на стълбището и докосна сълзата, татуирана под окото му. — Тя е убиец, за бога. Ще се погрижи за него без проблем. Между другото те са в бившата къща на Тор.

Когато стигна до стаята си, Куин затвори вратата с ритник и съблече дрехите си. Отпи от бутилката, затвори очи и изпрати ментална покана.

Точно в този момент Лейла щеше да е добра компания. Щеше да му пасне идеално. В крайна сметка тя беше обучавана за ерос и всичко, което искаше да прави, бе да го използва за еротичните си упражнения. Не се налагаше да се притеснява, че ще нарани чувствата й или че тя ще се привърже към него. Лейла беше професионалистка, така да се каже. Или поне щеше да е такава, когато той приключеше с нея.

Колкото до Блей? Нямаше представа защо се беше върнал, вместо да отиде право в леглото на Сакстън, но едно беше ясно: между тях двамата имаше привличане и Сакстън нямаше навика да чака, когато желаеше някого.

41.

Партито във фермерската къща продължаваше. Хората не спираха да прииждат, паркираха колите си на моравата и се бутаха в помещенията на долния етаж. Леш беше виждал повечето от тях в парка «Екстрийм», но не всички. И продължаваха да носят алкохол — стекове с бира, бутилки, малки буренца. Само бог знаеше каква незаконна стока носеха в джобовете си. Леш се зачуди какво става. Може би беше сгрешил и Омега е бил задържан някъде от перверзните си... От север задуха вятър и Леш застина на място, като продължи да поддържа защитата си и изключи съзнанието си. Сянка. Той проектира образа на сянка в себе си и около себе си.

Пристигането на Омега беше предшествано от лунно затъмнение и идиотите вътре нямаха никаква представа какво се случва... Но малкият боклук беше наясно. Хлапето пристъпи през външната врата и светлината от вътрешността на къщата освети входа.

Родният баща на Леш се появи на неподдържаната морава с развяваща се около него бяла роба, а пристигането му още повече понижи температурата на въздуха. В мига, когато прие форма, малкият мизерник се приближи до него и двамата се прегърнаха.

Леш изпита изкушение да отиде при тях, да заяви на баща си, че не е нищо повече от побъркан перверзник и да предупреди малкия плъх, че дните и нощите му са преброени. Покритото с качулка лице на Омега се извърна към него. Леш остана напълно неподвижен и проектира в съзнанието си напълно празна повърхност, която го направи невидим.

Сянка. Сянка. Сянка.

Като че мигът продължи цяла вечност. Ако Омега беше усетил Леш, без съмнение това щеше да е краят му.

След миг Омега насочи вниманието си обратно към своя любимец, а в този момент на вратата се пови някакъв олюляващ се нещастник, който размахваше ръце в опит да се задържи прав. Когато стигна тревата, се заклатушка към една леха със зеле, но преди да я е достигнал падна на колене и се просна по очи. Докато хората вътре се смееха, а шумът от купона отекваше в нощта, Омега се понесе към прага.

Партито течеше с пълна сила, когато той влезе в къщата, защото без съмнение тъпите копелета вътре бяха прекалено пияни, за да осъзнаят, че под белия плат се намира самото зло, което току-що е станало част от компанията им.

Неведението им не трая дълго, обаче.

Задейства се гигантска светлинна бомба, а изригналото зарево изпълни къщата и заструи през прозорците към гората наоколо. Когато заслепяващият блясък избледня до меко сияние, стана ясно, че няма оцелели. Всички купонджии лежаха един върху друг на пода, а веселбата определено беше приключила. Мили боже. Ако целта на всичко това беше. Леш се придвижи към къщата, като внимаваше да не оставя следи в буквален и преносен смисъл и когато се приближи, чу странен стържещ звук.

Застана пред един от прозорците на дневната и погледна вътре. Малкото копеле влачеше тела из помещението, подреждаше ги в редица едно до друго на пода, така че главите им да сочат на север, като оставяше помежду им около трийсет сантиметра. Боже. Бяха толкова много, че редицата продължаваше в коридора и в столовата.

Омега наблюдаваше отстрани и беше видимо доволен от гледката, как новата му играчка влачи телата наоколо.

Каква идилия.