Единствена любов

Почуди се дали Избраницата знаеше това. Дали би имало значение за нея, ако научеше?

Свъсил чело, Блей я отблъсна внимателно от себе си.

— Лейла...

— Да, господарю?

По дяволите. Какво се канеше да й каже? Беше повече от ясно, че не е била призована, за да храни Куин, защото това го бяха свършили предишната вечер. Боже, може би именно това беше причината. Вече бяха правили секс веднъж и тя се връщаше за още.

— Господарю?

— Нищо. По-добре върви. Сигурен съм, че те чака.

— Така е — ароматът на Лейла се усили и мирисът на канела погъделичка ноздрите на Блей. — И съм много благодарна за това.

Когато тя се обърна и си тръгна, на Блей му се прииска да закрещи. Не искаше да си представя как Куин прави секс в съседната стая. По дяволите, имението беше единственото място, неосквернено от всички тези безразборни връзки.

Сега, обаче, единственото, за което можеше да мисли, беше как Лейла влиза в стаята на Куин и оставя бялата си роба да се свлече от раменете й, за да разкрие гърдите, корема и бедрата си пред разноцветните му очи. И щеше да се озове под него само след миг.

Куин щеше да се погрижи за нея подобаващо. Така стояха нещата, поне когато въпросът опираше до секс. Беше щедър по отношение на времето и уменията си. Щеше да вкара всичко в действие, ръцете си, устните. Добре. Нямаше нужда от такива подробности. Докато се бършеше с кърпата, му хрумна, че може би Лейла беше идеалната партньорка за приятеля му. Благодарение на своето обучение тя не само щеше да му достави удоволствие, но никога не би поискала от него да бъде моногамен, не би негодувала срещу подвизите му с други жени и не би го притискала за емоционална връзка. Дори най-вероятно би се присъединила към забавленията, защото от начина, по който се движеше, личеше, че се чувстваше комфортно в собственото си тяло.

Лейла беше идеална за Куин. Със сигурност много по-добра от него самия. Освен това Куин беше дал много ясно да се разбере, че възнамерява да изживее живота си с жена до себе си. Традиционна жена с традиционни ценности, за предпочитане от аристокрацията, стига да се намереше такава, склонна да го приеме с дефектните му очи. Едва ли би имало по-подходяща от Лейла — беше възпитана в традициите на старата школа и, като Избраница, имаше възможно най-чистото потекло. Освен това беше повече от ясно, че го желае.

С чувството, че е прокълнат, Блей отиде до гардероба и облече шорти и тениска. Нямаше начин да се настани удобно с книга в ръка, докато те правеха, каквото правеха, в съседната стая... Не. Не се нуждаеше от детайлна картина, пък била тя и въображаема. Излезе в коридора със статуите и мина на бегом покрай мраморните фигури, като им завидя за спокойните пози и ведрите лица. Със сигурност заради вечното им изражение «всичко е ОК» си струваше да бъде неодушевен предмет. Дори това да означаваше да не изпитва радост. Поне нямаше да му се налага да понася тази изпепеляваща болка.

Когато стигна до фоайето, сви зад подножието на стълбите и мина през тайната врата. Когато се озова в тунела, се затича, за да загрее малко мускулите си, и мина през вратата на килера към офиса, без да намали темпото. Фитнес залата беше единственото място, където можеше да понесе да бъде в този момент. След около един час на тренажора може би щеше да спре да се чувства така, сякаш дере собствената си кожа с ръждив нож. Излезе в коридора и спря на място, когато видя една самотна фигура, облегнала се на бетонната стена.

— Хекс? Какво правиш тук? — Е, освен че се опитваше да пробие дупка в пода с втренчения си поглед.

Тя вдигна глава, тъмносивите й очи изглеждаха като бездънни ями.

— Здравей.

Блей се намръщи, докато се приближаваше.

— Къде е Джон?

— Там вътре — тя кимна към вратата на фитнеса.

Което обясняваше приглушения грохот, който се чуваше чак в коридора. Очевидно някой усилено тренираше.

— Какво стана? — попита Блей. Ако към изражението на лицето й прибавеше и тренировката на Джон, му хрумваха една камара не особено приятни възможности.

Хекс облегна глава на стената, на която вече бе подпряла и тялото си.

— За малко да не успея да го върна обратно тук.

— Защо?

Очите й го стрелнаха с поглед.

— Да кажем, че иска да тръгне след Леш.

— Напълно разбираемо.

— Да.

Когато думата се откъсна от устата й, той имаше чувството, че не е наясно и с половината от случилото се, но без съмнение тя не беше склонна да го осветли по въпроса.

Изведнъж очите й с цвят на буреносен облак го погледнаха остро.

— Значи ти си причината за лошото настроение на Куин.

Блей се сепна и поклати глава.

— Няма нищо общо с мен. Куин обикновено е в лошо настроение.

— Това се случва с всеки, който върви в погрешна посока. Някои неща не могат да бъдат постигнати насила.

Блей прочисти гърло и си помисли, че симпатите, дори и онези, които безспорно не са ти врагове, не са особено желана компания, когато си разстроен и уязвим. Като например, когато желаният от теб мъж предпочита Избраница с лице на ангел и тяло, създадено за грехопадение.

Само бог знаеше каква част от всички мисли, които се въртяха в главата му, успяваше да долови Хекс.