Единствена любов

На копелето му отне близо половин час да подреди всички тела, като намиращите се на горния етаж бяха довлечени до долу, хванати за краката, а главите им се блъскаха във всяко стъпало и оставяха яркочервена кървава диря. В действията му имаше логика. Къде по-лесно е да теглиш мъртво тяло за краката. Когато всички бяха събрани заедно, копелето започна да действа с ножа и създаде поточна линия за въвеждане в Обществото на лесърите. Започна от столовата, като режеше наред гърла, китки, глезени и гръдни кошове, а Омега минаваше зад него, процеждаше по малко от черната си кръв в гръдните кухини, после ги удряше с електричество, преди да отстрани сърцата им. В този случай нямаше подготвени урни и когато извадеше сърцата, Омега просто ги захвърляше в някой ъгъл.

Къщата приличаше по-скоро на касапница.

Когато всичко свърши, в центъра на дневната, там където дъските бяха хлътнали, се образува кърваво езеро. Друга голяма локва се беше оформила в основата на стълбището в коридора. Леш не можеше да види добре, но беше повече от сигурен, че имаше още една в столовата.

Скоро след това започнаха да се чуват стоновете на новоприетите. Хленченето им щеше да се увеличава с напредването на трансформацията, докато не изповръщаха и последната капка от човешката си същност.

Омега се носеше насред хаоса и агонията, газеше с танцова стъпка гърчещите се тела, а бялата му роба се влачеше по засъхващата мръсотия на пода, но въпреки това по нея не се виждаше и петънце.

Застанал в ъгъла, малкият нещастник запали трева и си дръпна здраво, като че си отдъхваше след добре свършена работа.

Леш се отдалечи от прозореца и се запъти към дърветата, като държеше къщата под око. По дяволите, той самият е трябвало да предприеме нещо такова. Но не беше разполагал с контакти в света на хората, за да осигури нужното присъствие. За разлика от онова лайно.

Това щеше да промени цялата ситуация с вампирите. Нещастниците отново щяха да се срещнат с легион от лесъри. Леш се върна в мерцедеса, запали двигателя и напусна района на фермата по обходен маршрут, без да доближава къщата. Разярен седеше зад волана, а вятърът брулеше лицето му през отстреляния прозорец. Майната им на всички жени. Сега най-важната цел в живота му беше да се разправи с малкото копеле. Да отнеме трофея на Омега. Да унищожи Обществото на лесърите.

Е... добре, с жените до голяма степен беше приключил. Чувстваше се абсолютно изцеден, защото имаше нужда да се храни. Каквото и да се случваше с обвивката му, отвътре все още жадуваше за кръв и трябваше да разреши този проблем, за да бъде в състояние да се срещне лице в лице с татенцето. В противен случай с него беше свършено.

Докато шофираше към центъра на града, извади телефона си и сам се зачуди на онова, което се канеше да направи. Но пък общият враг често водеше до необичаен съюз.

* * *

В имението на Братството Блей се съблече в банята си и влезе под душа. Започна да се насапунисва и се замисли за целувката в онази тъмна пряка.

За вампира.

За... онази целувка.

Докато търкаше гърдите си, той наклони глава назад и остави топлата вода да се стича по косата и гърба му. Не бързаше, докато втриваше шампоана в косата си и докато прокарваше хлъзгавите си длани по цялото си тяло.

Отново се замисли за целувката.

Боже, като че споменът как устните им се бяха слели в едно беше магнит, който го привличаше обратно към себе си, отново и отново. Притеглянето му беше прекалено силно, че да се бори срещу него. Прекалено примамливо, че да се опитва да го избегне. Плъзна ръце надолу по тялото си и се запита кога ли ще види отново Сакстън.

Кога пак щяха да бъдат насаме?

Плъзгайки ръце все по-надолу той.

— Господарю?

Блей се завъртя толкова рязко, че петите му изскърцаха върху мрамора. Прикри възбудения си член с две ръце и подаде глава иззад стъклената врата.

— Лейла?

Избраницата му се усмихна срамежливо, а очите й пробягаха по тялото му.

— Бях призована, за да служа.

— Не съм те викал.

Може би се беше объркала. Освен ако.

— Куин ме призова. Реших, че става дума за тази стая.

Блей затвори очи за кратко, а ерекцията му спадна. После си заповяда да се стегне, спря топлата вода и се протегна за кърпа, която уви около кръста си.

— Не, Избранице — каза тихо. — Не тук. В неговата стая.

— О! Извинете ме, господарю — тя заотстъпва назад, а лицето й пламтеше.

— Всичко е наред. Внимавай! — Блей се протегна и я хвана точно когато тя се блъсна във ваната и загуби равновесие. — Добре ли си?

— Напълно, трябва да внимавам къде вървя — тя го погледна в очите и опря длани в голите му ръце. — Благодаря.

Той се взря надолу в съвършеното й лице и не му беше трудно да разбере защо бе заинтригувала Куин. Беше прекрасна, нямаше спор, но имаше нещо повече от това... Особено когато притвори клепачи, а зелените й очи проблеснаха. Невинна, но излъчваща еротика. Точно това беше. Тя представляваше тази запленяваща комбинация от невинност и неподправен сексапил, която я правеше неустоима за обикновените мъже. А Куин не беше обикновен. Той би изчукал всяка и всеки.