— Също така ми се струва интересно, че ме питаш за сделките с наркотици, като се има предвид, че Рив знае всичко за търговията в Колдуел — в този момент в кухнята влезе Ай Ем. Отиде до тенджерата и разбърка добре съдържанието й, после застана до брат си и зае абсолютно същата поза като него. Джон не беше чувал да са близнаци, но започна да се чуди по въпроса. — Та какво става, Джон? — рече Трез. — Защо кралят ви не знае с какво си се захванал и защо не желаеш да го обсъдиш с Ривендж?
Джон им обърна гръб, взе химикалката и започна да пише. Когато им подаде написаното, сенките се наведоха напред.
Трез се засмя и дори Ай Ем се усмихна.
— Да, можем да разчетем чувствата ти. Просто реших, че ще имаш желание да обясниш — когато Джон поклати глава, Трез кимна. — Добре, разбирам и трябва да призная, че уважавам нежеланието ти да се говорят празни приказки. Кой друг знае, че имаш лични мотиви?
Джон отново написа нещо в бележника.
Ай Ем се намеси.
— Татуировката, която току-що си си направил. с нея ли е свързана? — Джон се изненада за кратко, но после реши, че или успяват да подушат прясното мастило, или чувстват вибрациите на отмиращата болка. Бързо надраска отговора.
— Добре, това го приемам — заяви Трез. — Чуй ме. Без да се обиждаш, но защо не можеш да се довериш на братята? Притесняваш се как ще приемат факта, че тя е симпат ли? Защото нямат проблем с Ривендж.
Трез избухна в смях.
— Не мога да оспоря логиката ти.
Двете
След известно време насочиха вниманието си обратно към него и както винаги Трез беше този, който заговори.
— Ами... След като ти беше така любезен да си откровен с нас, ще ти отвърнем със същото. Този разговор ни поставя в много трудна ситуация. Отношенията ни с Ривендж са много близки, както знаеш. И той е въвлечен във всичко това лично, също като теб — Джон се чудеше как да намери изход от ситуацията, когато Трез рече: — Но ще ти кажем. Никой от нас не знае нищо за нея. Нямаме представа къде е.
Джон преглътна тежко и си каза, че новините са лоши.
— Да, лоши са. Или е мъртва. или я държат някъде — Трез изруга. — Аз също мисля, че Леш я е отвлякъл. И съм напълно съгласен, че той се опитва да изкарва пари по улиците и това е единственият начин да стигнем до него. Моето предположение е, че използва хора за дилъри, преди да ги привлече към Обществото на лесърите и залагам всичко, че ще започне да ги въвежда официално възможно най-скоро. Ще иска да упражнява пълен контрол върху пласьорите си и единственият начин да го постигне, е, като ги превърне в лесъри. Колкото до най-вероятните места за търговия, в моловете винаги се продава добре. Същото важи и за гимназиите, макар че те може да са проблем за вас заради дневната светлина. Търговците от фургоните, продаващи храна в общинските строителни зони, също винаги купуваха от нас. Много стока се пласираше и в парка на скейтбордистите «Екстрийм». Под мостовете също се продава по нещо, но купувачите са главно бездомници, така че приходите от тях са минимални и едва ли биха заинтересували Леш.
Джон кимна и си помисли, че именно това беше информацията, за която бе дошъл.
— Да. Най-големият в града, Рикардо Бенлоиз, е доста трудно да бъде открит — Трез хвърли поглед към брат си и последва ново мълчание. Когато Ай Ем кимна, Трез отново се обърна към Джон. — Добре. Ще се опитаме да ти набавим някаква информация за Бенлоиз или поне толкова, че да успееш да го проследиш при срещата му с Леш.
Джон заговори на езика на знаците, без да се замисли.
—
Двамата кимнаха и Трез каза: