Единствена любов

Очите му обхождаха тялото й, но тя не си направи труда да се прикрие с ръце. Ако той се готвеше за втори рунд, на нея й беше нужна всяка капка останала сила. А и свенливостта имаше смисъл, ако те е грижа за тялото ти, а това не важеше за нея от години.

— Вярваш ли в любовта от пръв поглед? — попита Леш, после с изпъшкване се надигна от пода и му се наложи да се подпре на бюрото, докато проверяваше състоянието на ръката си. — Вярваш ли? — настоя.

— Не.

— Циничка — той тръгна с накуцване към сводестия отвор, водещ към банята. Застана на вратата и опря едната си длан в стената. Обърна лице наляво и пое дълбоко въздух. С рязко движение намести ръката си и изруга високо. Известно време постоя облегнат на стената, като дишаше тежко, а порязванията по лицето му оставяха петна от черна лесърска кръв по бялата дограма. Обърна се към нея и се усмихна.

— Какво ще кажеш да вземем душ заедно? — тя не отвърна и той поклати глава. — Не? Жалко.

Леш изчезна в облицованото с мрамор помещение и след миг се разнесе шум от течаща вода.

Едва когато чу, че е влязъл под душа и усети аромата на сапуна, тя си позволи внимателно да раздвижи краката и ръцете си. Никаква слабост. Не му показваше никаква слабост. Като причината не беше само желанието й да демонстрира сила пред него, за да го накара да се замисли, преди отново да се захване с нея. Природата й отказваше да се подчини на когото и да било. По-скоро би умряла, борейки се.

Така беше устроена. Беше непобедима. И в случая не ставаше дума за егото й, а за натрупания с годините опит. Без значение какво й причиняваха, тя можеше да го понесе.

Но, мили боже, мразеше да се бие с него. Мразеше всичко случващо се.

Когато малко по-късно той се появи от банята, беше чист и вече бе започнал да се възстановява, синините избледняваха, драскотините изчезваха, костите като по чудо зарастваха. Този неин късмет. Проклетникът беше като навит на пружина.

— Отивам да се видя с баща си — когато се приближи към нея, тя оголи зъби, което явно му достави удоволствие. — Обичам нежната ти усмивка.

— Това не е усмивка, задник такъв.

— Както и да го наричаш, харесва ми. И някой ден ще те представя на скъпия ми стар татко. Имам големи планове за нас двамата.

Леш се наведе към нея, без съмнение с намерението да я целуне, но от гърлото й се разнесе ръмжене и той спря, променяйки решението си.

— Ще се върна — прошепна. — Любов моя.

Той знаеше, че Хекс мрази когато й говори така и затова тя не реагира по никакъв начин. Не направи и саркастична забележка, когато той се обърна и излезе.

Колкото повече отказваше да играе играта му, толкова пообъркан и привлечен от нея се чувстваше той, а това проясняваше главата й.

Докато го слушаше как се движи в съседната стая, тя си го представи как се облича. Държеше дрехите си там. Беше ги преместил, след като бе станало ясно как ще се развиват нещата между тях. Той не обичаше хаоса и беше чувствителен, когато ставаше дума за облеклото му. Когато го чу да слиза по стълбите, пое дълбоко въздух и се надигна от пода. Банята още беше пълна с пара и затоплена от неговия душ и макар да ненавиждаше да използва същия сапун като него, намиращото се върху кожата й беше още по-ненавистно. В мига, когато пристъпи под горещата струя, мраморните плочки под краката й се покриха с черно и червено заради двата вида кръв, която беше отмита от тялото й и изчезна в канала. Беше бърза с насапунисването и изплакването, защото макар Леш да бе излязъл само преди секунди, с него никога нищо не се знаеше. Понякога се връщаше веднага, а друг път не се появяваше по цял ден.

Повдигаше й се от миризмата на луксозния френски сапун, за който Леш настояваше да бъде поставян в банята му, но вероятно повечето жени биха се насладили на комбинацията от лавандула и жасмин. Искаше й се да има от сапуна на Рив. Макар че той без съмнение щеше да причини щипане заради раните й. Но на нея страданието й допадаше и мисълта да се изтърка, докато не свали кожата си, й изглеждаше привлекателна.

Всяко търкане на ръцете и краката й или протягане встрани и навеждане напред беше придружено с болка, и без конкретна причина се замисли за коланите, които беше носила непрестанно, за да контролира симпатската си природа. Благодарение на битките в спалнята, болката беше достатъчна, така че тялото й да потисне злите й наклонности. Не че това беше от значение. Не се намираше сред «нормални» и тъмната й страна й помагаше да се справи със ситуацията.

Все пак след две десетилетия, в които беше носила шиповете, сега беше странно да живее без тях. Беше оставила изработените от метал бодливи колани в имението на Братството... На бюрото в стаята, където беше отседнала в деня, преди да тръгнат към колонията. Намерението й беше да се върне в края на нощта, да се изкъпе и да ги сложи обратно на местата им. Но сега те без съмнение събираха прах в очакване на нейното завръщане.

Започваше да губи вяра, че ще настъпи моментът на щастливото й повторно събиране с тях.