Единствена любов

Вдигна краката си на леглото, придърпа завивката около кръста си и се отпусна в миг на блаженство. Може би тази вечер цикълът щеше да се прекъсне. Може би това прекрасно усещане за облекчение щеше да го погълне в черната си дупка. Може би...

Очите му се отвориха широко и той се взря в непрогледната тъмнина. Не. Беше изтощен до крайност и не просто буден. а напълно съсредоточен. Потърка лицето си и реши, че противоречието в тази ситуация беше равностойно на способността на земните пчели да летят. Учените настояваха, че това не е възможно, но то все пак се случваше непрестанно.

Обърна се по гръб, скръсти ръце върху гърдите си и се прозя с такава сила, че челюстта го заболя. Беше му трудно да реши дали да светне лампата. Тъмнината засилваше хаоса в главата му, но светлината дразнеше очите му и той имаше чувството сякаш плаче. Затова обикновено редуваше двете позиции на ключа. Чу как Зейдист, Бела и Нала минаха по коридора със статуите, за да се приберат в спалнята си. Докато двойката обсъждаше вечерята, Нала гукаше и писукаше по начина, по който го правят бебетата, когато коремчетата им са пълни, а родителите им са близо до тях.

Бяха последвани от Блей, който с изключение на Ви беше единственият пушач в къщата и така Джон разбра, че е той.

Беше придружен от Куин. Нямаше как иначе. В противен случай Блей не би запалил извън собствената си стая.

Още изживяваше случилото се с рецепционистката в ателието за татуировки и кой би могъл да го вини?

Навън настъпи тишина. И после се чу звукът от последния чифт ботуши. Тор се беше отправил към леглото си.

Беше ясно кой е по-скоро заради тишината, отколкото заради звуците, които издаваше. Стъпките му бяха забавени и относително леки като за брат. Тор се трудеше да вкара тялото си отново във форма, но още не беше допуснат до бойното поле, което беше разумно. Трябваше да наддаде поне още двайсет килограма, преди да се озове лице в лице с врага.

Нямаше кой друг да минава по коридора. Ласитър, известен още като златната сянка на Тор, не спеше, така че ангелът обикновено оставаше в билярдната зала и гледаше интелектуални предавания по телевизията. Разни, свързани с тестове за бащинство, или пък маратон на «Отчаяни съпруги».

Тишина. тишина. тишина.

Когато звукът от ударите на собственото му сърце започна да го вбесява, Джон изруга и се протегна, за да светне лампата. Облегна се назад на възглавниците и отпусна тежко ръце. Не споделяше страстта на Ласитър към телевизията, но всичко беше по-добро от тишината. Заопипва сред празните бутилки и откри дистанционното управление. Натисна бутона и последва пауза, като че проклетото нещо беше забравило за какво служи, но после екранът проблесна.

Линда Хамилтън тичаше по някакъв коридор, а тялото й излъчваше мощ. В далечния край се отвориха вратите на асансьор... Вътре бяха тъмнокосо хлапе и Арнолд Шварценегер.

Джон отново натисна бутона и образът изчезна.

За последен път беше гледал този филм заедно с Тор. По времето, когато братът го беше спасил от жалкото му съществуване, за да му покаже кой е в действителност. По времето, когато шевовете, поддържащи живота и на двамата цял, се бяха разпаднали.

В сиропиталището, в човешкия свят, на Джон му беше повече от ясно, че е различен. И тогава братът му беше дал отговор защо е така. Проблясването на кучешките му зъби беше обяснило всичко. Естествено беше преживял доста тревоги, съпътстващи осъзнаването, че не е онзи, за когото се бе смятал.

Но Тор беше стоял плътно до него, беше гледал спокойно телевизия, макар според плана с дежурствата да беше негов ред да се бие и въпреки факта, че имаше бременна шелан. Най-милото нещо, което някой беше правил за него.

Джон се върна към действителността и хвърли на нощната масичка дистанционното, което отскочи и събори една бутилка. От нея се изляха няколко останали последни капки уиски и той се протегна и взе една тениска, за да ги попие. Което, като се имаше предвид бъркотията в стаята му, беше толкова безсмислено, колкото да си прокараш «Биг Мак» и пържени картофи с диетична кола. Но както и да е.

Обърса старателно плота на масичката, като вдигаше бутилките една по една, а после отвори малкото чекмедже, за да хвърли поглед на.

Като метна тениската си на пода, бръкна вътре и извади древната книга в кожена подвързия. Дневникът беше негово притежание от около шест месеца, но не го беше прочел.

Това беше единственото, което имаше от баща си.

Тъй като нямаше с какво друго да се занимава, нито къде да отиде, той отвори предната корица. Страниците бяха пергаментови и миришеха на старо, но текстът, изписан с мастило, беше напълно четлив.

Джон се замисли за бележките, които беше писал на Трез и Ай Ем в ресторанта и се зачуди дали почеркът му е сходен с този на баща му. Тъй като записките в дневника бяха на Древния език, нямаше как да разбере.