Единствена любов

Фокусира зрението си и започна да изучава как са изписани буквите, как отделните извивки, оставени от мастилото върху хартията, оформяха символите. Забеляза, че нямаше грешки, нито зачертавания и макар листовете да не бяха разграфени, редовете бяха равни и спретнати. Представи си как Дариъс се е трудил върху страниците на светлината на свещта и е потапял перото си.

Джон усети странни тръпки да преминават по тялото му, както когато се чудиш дали не се разболяваш. Но замайването премина, а в съзнанието му изникна образ.

Огромна каменна къща, не много различна от тази, в която живееха в момента. Стая, обзаведена с красиви вещи. Набързо нахвърляни записки в дневника, преди началото на голям бал.

Светлината, хвърляна от свещите, е мека и приятна.

Джон се отърси от образа и продължи да разгръща страниците. По някое време започна да чете, вместо да разглежда редовете и буквите...

Черният цвят на мастилото беше заменен с кафяв, когато баща му беше описал изживяванията си от първата му нощ във военния лагер. Колко студено е било. Колко уплашен се е чувствал. Колко много му е липсвал домът. Колко самотен е бил.

Джон усещаше такава съпричастност с чувствата му, сякаш бащата и синът представляваха едно цяло. Въпреки многото години и огромното разстояние помежду им, на Джон му се струваше, че е заел мястото на баща си.

Но не се ли намираше той в съвсем същата ситуация? Враждебна действителност с множество мрачни ъгли. И липса на родители, които да го подкрепят сега, когато Уелси беше мъртва, а Тор водеше съществуването на дишащ призрак.

Беше трудно да се каже кога клепачите му се бяха затворили, но по някое време той беше заспал, стискайки с благоговение в ръцете си малкото, което имаше от баща си.

8.

Пролетта на 1671 г, Древната страна