Единствена любов

— Благодаря ти, боецо мой. Уменията ти на дипломат ще са от помощ в този опустошен дом, както и познанията ти на етикет. И когато разкриеш кой е злодеят, съм напълно убеден в способностите ти да се погрижиш нещата да намерят... нужния завършек. Възползвай се от услугите на стоящите рамо до рамо с теб и най-важното, намери я. Никой баща не бива да понася тази ужасяваща празнота.

Дариъс не можеше да не се съгласи.

Задачата беше възложена мъдро от мъдър крал. Дариъс имаше умения на дипломат, това беше вярно. Но се чувстваше особено отдаден на жените, след като беше изгубил майка си. Не че другите братя не биха се впуснали с подобна целеустременост, с изключение може би на Харм, който имаше много мъгляви представи за стойността на жените. Но Дариъс беше онзи, който би приел тази отговорност най-присърце и Рот беше преценил отлично това. Със сигурност щеше да има нужда от помощ и той се озърна, за да реши кого да избере, като местеше поглед по мрачните, но вече отлично познати му лица. Спря да се оглежда, когато забеляза сред тях едно, което не му беше известно. От другата страна на олтара до брат Харм стоеше негова по-тънка версия. Момчето беше тъмнокосо, със сини очи също като баща си и определено имаше потенциал да развие широки рамене и масивен гръден кош, каквито имаше и Харм. Но приликата свършваше дотук. Харм се беше облегнал арогантно на стената на пещерата, което не беше изненадващо. Предпочиташе битките пред разговорите и отделяше на последните твърде малко време и внимание. Момчето, от своя страна, изглеждаше запленено до крайност, а интелигентните му очи се бяха заковали в краля.

Ръцете му бяха зад гърба. Въпреки че стоеше привидно спокоен, той не спираше да кърши ръце далече от погледа на останалите, като го издаваше движението на раменете му.

Дариъс можеше да разбере как се чувства момчето. След тази среща всички щяха да излязат на бойното поле и синът на Харм за първи път щеше да бъде подложен на изпитание срещу врага.

А не беше въоръжен както трябва.

Току-що излязъл от лагера, оръжията му не бяха по-добри от онези, които Дариъс беше притежавал... Непотребните боклуци на Блъдлетър. Което беше тъжно. Дариъс не беше имал баща, който да се погрижи за него, но Харм бе длъжен да го направи за сина си, като му осигури добре балансиран и добре изработен кинжал, не по-лош от неговия собствен.

Кралят вдигна ръка и погледна към тавана.

— Нека Скрайб Върджин закриля събралите се тук с цялата си милост и да благослови войниците, готови да излязат на бойното поле.