Единствена любов

Братята нададоха бойни викове и Дариъс се присъедини с пълно гърло. Ревът им изпълни пещерата, като ехтеше и рикошираше в стените. Докато оглушителният звук се усилваше все повече и повече, кралят протегна ръка. От сенките зад трона се появи дете на около седем години, но изражението на лицето му беше много по-зряло. Рот, син на Рот, беше също както и другото момче копие на своя баща, но сходството между двойките спираше до тук. Бъдещият крал беше свят не само за родителите си, но и за расата.

Този малък мъж беше бъдещето, техният водач... Доказателство, че въпреки гоненията от страна на Обществото на лесърите, вампирите щяха да оцелеят.

Той беше съвършено безстрашен. Докато много малки деца биха се свили уплашено зад родителите си при вида дори на един брат, младият Рот стоеше гордо изправен, взираше се в мъжете пред себе си и знаеше, въпреки крехката си възраст, че някой ден ще командва силните гърбове и юмруци на стоящите пред него.

— Вървете, воини мои — нареди кралят. — Вървете и размахайте кинжалите си със смъртоносна сила.

Прекалено кръвожадно за ушите на едно толкова малко дете, но по време на война нямаше полза следващото поколение да бъде щадено.

Рот, син на Рот, никога нямаше да излезе на бойното поле, той беше прекалено ценен за расата им, но щеше да бъде обучаван, за да е наясно с какво се сблъскват намиращите се под негово командване.

Кралят се взря в наследника си, а старческите му очи се замъглиха от гордост, щастие, надежда и обич.

Колко по-различни бяха отношенията между Харм и неговия син. Момчето стоеше до баща си, но при вниманието, което получаваше, със същия успех можеше да стои до непознат. Агъни се наведе към Дариъс.

— Някой трябва да се погрижи за това момче.

Дариъс кимна.

— Така е.

— Тази вечер го доведох от лагера.

Дариъс погледна към брата.

— Наистина ли? А къде беше баща му?

— Между бедрата на една жена.

Дариъс изруга тихо. Беше всеизвестен факт, че братът имаше брутален нрав въпреки потеклото и доброто си възпитание. Многото му синове може и да обясняваха липсата на загриженост от негова страна, но в никакъв случай не я извиняваха. А и, разбира се, другите му синове не подлежаха на приемане в Братството, защото майките им не бяха Избраници. Въпреки това Харм изглеждаше напълно незаинтересован.