Единствена любов

Дариъс се материализира в гъстата гора, приемайки форма до входа на пещерата. Оглеждаше нощта и се вслушваше в шумовете в търсене на нещо, което си струва да бъде чуто... Сърните потропваха с копита покрай потока, вятърът свистеше между клоните на боровете и той долавяше собствения си дъх, но нямаше хора или лесъри. Само още миг... и той се шмугна под една надвиснала скала, за да се озове в естествено оформена ниша, появила се там преди векове. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-гъст и наситен с мирис, който той ненавиждаше, ставаше въздухът. Плесенясалата пръст и студената влага му напомняха военния лагер и макар да бяха минали двайсет и седем години от напускането на този ад, спомените от времето, прекарано с Блъдлетър бяха достатъчни да го накарат да потръпне дори сега. Стигна до стената в дъното и прокара ръка по влажната неравна скала, докато не откри метална ръчка, с която освободи механизма на една тайна врата. Последва приглушено проскърцване и част от камъка се плъзна вдясно. Той не дочака отдръпването на целия панел, а се вмъкна в мига, когато успя да побере масивния си гръден кош странично в отвора. Озовал се вътре, той използва друга ръчка и изчака, докато панелът се върне обратно на мястото си. Дългата пътека до Светилището на Братството беше осветена от факли, които горяха яростно и оформяха трепкащи сенки по тавана и стените. Беше изминал около половината разстояние, когато до ушите му стигнаха гласовете на братята. Очевидно на срещата присъстваха много от тях, като се имаше предвид симфонията от басове. Мъжките тонове се припокриваха и бореха за надмощие. Той вероятно пристигаше последен.

Когато стигна до желязната порта, извади тежък ключ от горния си джоб и го вкара в ключалката. Отварянето изискваше прилагането на сериозна сила дори от негова страна. Огромното крило можеше да се отмести само ако желаещият да влезе докажеше, че е способен да го помръдне. Когато проникна в просторното подземно пространство, Братството вече се беше събрало и с неговата поява срещата им можеше да започне.

Той се настани до Агъни, а гласовете притихнаха и Рот поздрави присъстващите. Братството уважаваше лидера на расата им. Макар той да не беше воин като тях, беше кралска особа с ценни качества, чиито мъдри съвети и благоразумна сдържаност бяха от огромно значение във войната срещу лесърите.