Единствена любов

Бедното момче стоеше като отлъчено и Дариъс си припомни своята първа нощ на бойното поле, как не се беше сближил с никого... Как се беше страхувал да срещне врага с голи юмруци и минимална тренировка, колкото да подсили куража му. Не че братята не ги беше интересувало как се справя. Но те трябваше да се погрижат и за себе си, а той трябваше да докаже, че може да стои сам на собствените си крака.

Този млад мъж очевидно се намираше в същото затруднено положение, само че той имаше баща, който би трябвало да облекчи нещата за него.

— Всичко хубаво, Дариъс — обърна се Агъни към него, когато кралят отиде при братята, за да се сбогуват и се подготви за тръгване. — Ще придружа краля и принца.

— Всичко хубаво, братко — двамата се прегърнаха набързо, Агъни се присъедини към Рот и напуснаха пещерата.

Торчър се зае да разпределя териториите за нощните патрули и двойките започнаха да се оформят. Дариъс погледна към сина на Харм между главите на останалите.

Момчето се беше облегнало на стената и стоеше сковано, а ръцете му все още бяха зад гърба. Харм изглежда не се интересуваше от нищо друго освен да се пъчи пред другите. Торчър сложи два пръста в устата си и изсвири.

— Братя мои! Внимание! — в пещерата настъпи гробна тишина. — Благодаря ви. Наясно ли сме с териториите?

Последва дружно потвърждение и братята започнаха да напускат пещерата, а Харм дори не погледна към сина си. Просто се насочи към изхода. Момчето измъкна ръце иззад гърба си и ги потърка една в друга. Пристъпи напред и произнесе името на баща си веднъж... Два пъти. Братът се обърна, а изражението на лицето му беше, като че се бе сблъскал с неприятно задължение.

— Е, хайде, идвай...

— Може ли — намеси се Дариъс и застана помежду им. — За мен ще е удоволствие да поема ангажимента за него. Ако това не те обижда, разбира се — истината беше, че изобщо не се интересуваше дали обижда някого. На момчето му трябваше нещо повече от онова, което баща му щеше да му предложи, а Дариъс нямаше намерение да стои отстрани и да гледа как се случва нещо нередно.

— Мислиш, че не мога да се погрижа за родния си син ли? — тросна се Харм.

Дариъс се обърна и двамата се озоваха лице в лице. Предпочиташе мирното разрешаване на даден въпрос, когато опреше до спорна ситуация, но с Харм това не беше възможно. И Дариъс беше напълно способен да отвърне на силата със сила.

Братята замръзнаха по местата си, а Дариъс понижи глас, макар намиращите се наоколо да можеха да чуят всяка дума.

—Дай ми момчето, а аз ще го върна невредим при изгрев-слънце.