Единствена любов

Когато излезе от колата, той закопча черния си шлифер, за да прикрие ризата «Ед Харди» и дръпна ръкава върху златния си «Ролекс». Ванът с логото на «Изследователи на паранормалното», представляващо лупа над неясен призрак беше достатъчно лъскав сам по себе си, а без съмнение къщата беше притежание на някой местен. Обикновено лъскавият стил на Холивуд не се ценеше така високо, както в Лос

Анджелис, а това място се намираше толкова далече от пластичните операции и фалшивия тен, колкото изобщо беше възможно.

Докато вървеше към вратата, обувките му «Прада» издаваха скърцащ звук по ситните камъчета на алеята. Бялата къща представляваше проста правоъгълна триетажна постройка с веранди на първия и втория етаж и скатен покрив, но стоеше солидно заради елегантността на пропорциите и огромните си размери. И за да допълнят приликата й с изискана дама, на всички прозорци имаше богато драпирани завеси, а през прозорците се виждаха висящите от високите тавани полилеи.

Не беше типичният пансион, предлагащ легло и закуска.

Входната врата беше достатъчно голяма дори за катедрала, а чукчето представляваше месингов лъв с размер, близък до действителния. Той повдигна чукчето и го остави да падне на мястото си.

Докато чакаше, се обърна, за да се увери, че Холи и Стан са си там, където ги беше оставил. Подкрепление беше последното, от което се нуждаеше, като се имаше предвид, че едва ли щяха да погледнат на него като на нещо повече от пътуващ търговец и с представянето си нямаше да насърчи широко отваряне на вратата. Честно казано, ако не бяха снимали в Чарлстън, той едва ли би дошъл лично до тук, но половин час шофиране дори не можеше да се определи като отклоняване от пътя, така че усилието си струваше. Снимките в Атланта нямаше да започнат поне още няколко дни и имаха време да се позанимаят тук. И по-важното, той беше готов на всичко, за да...

Вратата се отвори със замах и Грег не можа да сдържи усмивката си, когато видя стоящия пред него. Ставаше все по-добре. Мъжът имаше типичния вид на английски иконом, от лъщящите обувки до черната жилетка и сакото.

— Добър ден, господине — и говореше с акцент. Не съвсем британски, нито френски, но със сигурност европейски. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Грег Уин — протегна ръка. — Звънях ви няколко пъти. Не съм сигурен дали сте получили съобщенията ми — ръкостискането на иконома беше кратко.

— Да, така е.

Грег зачака мъжът да продължи. Когато не последва нищо, той прочисти гърло.

— Ами. Надявах се да ни позволите да извършим малко проучване в прекрасната ви къща и градина. Легендата за Елиаху Ратбун е доста впечатляваща. Искам да кажа. Отзивите на гостите ви са невероятни. Екипът ми и аз.

— Позволете да ви прекъсна. Няма да допуснем никакво филмиране и звукозаписи на наша територия.

— Готови сме да платим.

— ... за нищо на света — икономът се усмихна твърдо. — Сигурен съм, ще разберете, че държим на уединението си.

— Честно казано, не ви разбирам. Какво ще навреди, ако ни позволите да се поогледаме? — гласът на Грег стана по-тих и той се наведе напред — освен ако, разбира се. вие самият не оставяте тези стъпки посред нощ. Или може би карате свещта в спалнята на горния етаж да се движи във въздуха с корда — изражението на иконома не се промени, той продължи да излъчва високомерие.

— Мисля, че се канехте да си тръгвате.

Това не беше коментар. Нито предположение. Нито въпрос. Но Грег се беше справял и с по-костеливи орехи от някакъв си фръцльо в пингвински костюм.

— Сигурно имате много посетители заради тези истории за духове — Грег още повече снижи глас. — Телевизионната ни публика е огромна. Ако мислите, че сега имате много гости, помислете какво ще стане с бизнеса ви, след като станете национално известни. И дори тази история да е нагласена от вас, ние пак ще работим във ваша полза, вместо във вреда. Ако разбирате какво имам предвид.

Икономът отстъпи назад и понечи да затвори вратата.

— Приятен ден, господине.

Грег блокира вратата с тялото си. Дори да не се вълнуваше толкова много от случая, не обичаше да му бъде отказвано. И както винаги фактът, че го бяха отрязали, изостри повече от всичко интереса му.

— Бихме искали да отседнем за тази нощ. Правим проучвания във връзка с Гражданската война в района и ни е нужно място за спане.

— Боя се, че нямаме свободни стаи.

В този миг, като че пратена от Бог, на главното стълбище се появи двойка с куфарите си. Грег се усмихна, докато ги наблюдаваше над рамото на иконома.

— Вече май не е така препълнено както преди малко — решавайки да приложи друга тактика, той лепна на лицето си изражение, казващо «Няма да създавам проблеми». — «Не» означава «не», разбирам. Няма да правим никакви записи, били те аудио или видео. Кълна се в живота на баба си — вдигна ръка и произнесе силно. — Здравейте, насладихте ли се на престоя си?

— Беше невероятно! — отговори приятелката, съпругата, любовницата или каквато там беше. — Елиаху съществува.

Приятелят или съпругът кимна в желанието си да отбележи точки.

— Не й вярвах. Искам да кажа, духове. хайде стига. Но наистина. и аз го чух.