Единствена любов

Не се налагаше да го моли втори път. Той беше запленен от капките наситеночервена кръв, които се появиха и плавно се превърнаха във вадичка по бялата кожа на гърдите й. Плъзна език, който улови струйката и стигна обратно до зърното й.

Цялото му тяло потръпна, когато усети вкуса й. Последва нов разтърсващ оргазъм, чиито последици белязаха кожата й. Кръвта на Хекс беше наситена и гъста в устата му и той вече бе пристрастен макар и само след първата глътка. Беше някъде, откъдето не искаше да си тръгва, след като веднъж се бе озовал там. След като я беше вкусил с наслада, му се стори, че тя се засмя със задоволство, но бе прекалено замаян от усещането. Езикът му се плъзгаше по зърното й и по пробива в кожата и той засмука от нея, поемайки този загадъчен вкус в тялото си. Сливането с нея беше всичко, което някога бе искал и сега, когато се хранеше от нея, той преливаше от радост и от енергията, получена от кръвта й.

Обзет от желание да й даде нещо в замяна, той премести ръката си надолу, плъзна я по крака й и дланта му се настани между бедрата й. Опипвайки стегнатите мускули, той откри сърцевината й... О, боже, беше влажна, гладка и толкова топла, готова и копнееща да го поеме. И тъй като не знаеше много за женската анатомия, той се остави стенанията й да го водят, да определят как и къде пръстите му да я докосват. Не отне дълго, преди те да се навлажнят точно толкова, колкото и докосваното от тях и именно тогава той позволи на средния си пръст да се плъзне в нея. С палеца си започна да гали центъра на желанието й с ритъм, който съответстваше на онзи, с който засмукваше гърдата й.

Така той я водеше към самия екстаз, вземаше я със себе си, давайки й толкова, колкото получаваше. Но тогава почувства, че иска повече. Искаше да е в нея, когато тя стигнеше до края. Едва тогава щеше да се чувства завършен по някакъв неземен начин.

Това беше инстинктът и потребността на обвързания вампир.

Онова, което трябваше да притежава, за да чувства вътрешен покой.

Откъсна устни от гърдата й и отдръпна ръка от женствеността й, за да се намести така, че възбудата му да се озове между разтворените й крака. В този страстен момент той срещна погледа й и погали късата й коса и лицето й, а после бавно сведе глава надолу и приближи устни до нейните.

— Не — каза тя. — Целта ми не беше такава.

Джон Матю мигом се надигна и фантазията от съня му се изпари, а в гърдите му се загнезди смразяваща болка. Отвратен, той отдръпна ръка от пениса си, който вече не беше твърд. Беше се отпуснал въпреки оргазма, който беше на път да изживее.

Целта ми не беше такава.

За разлика от съня, който беше напълно хипотетичен, тези думи в действителност бяха изречени от нея, при това в абсолютно същия сексуален контекст. Погледна надолу към голото си тяло и осъзна, че онова, което си беше представял, че е оставил върху нея, се намираше по корема и чаршафите му.

Защо това го караше да се чувства по-самотен от всякога?

Хвърли поглед към часовника и видя, че не е чул алармата и се е успал. А може и изобщо да не го беше навил. Хубавото на безсънието беше, че батерията на телефона не се изтощава от безбройните натискания на бутона, за да си доспиш. Влезе под душа и бързо се изми, като започна с члена си. Мразеше се за стореното в състояние на полусън. Беше абсолютно нередно да го прави, като се имаше предвид ситуацията и отсега нататък, ако се наложеше, щеше да спи обут в джинсите си. Макар че, като познаваше ръката си, тя в крайна сметка пак щеше да се озове зад ципа.

По дяволите, щеше да прикове китките си към таблата на леглото. След като се обръсна, което също като миенето на зъбите беше чист навик и нямаше нищо общо с грижата за външния му вид, той опря ръце върху облицованата с мрамор стена, наведе се към струята и остави водата да го облее.

Лесърите са импотентни. Лесърите... са импотентни.

С наведена надолу глава той почувства горещата струя върху тила си. Мисълта за секс често събуждаше спомена за едно отвратително преживяване и изведнъж в съзнанието му изникна образът на едно мръсно стълбище. Той отвори широко очи, за да си наложи да се върне към действителността. Не че това го накара да се чувства кой знае колко по-добре.

С удоволствие би преживял случилото му се още хиляди пъти, ако по този начин би могъл да спаси Хекс от подобна участ.

О... боже.

Лесърите бяха импотентни. Винаги са били такива.

Движейки се като зомби, той излезе от душ кабината, избърса се и тръгна към спалнята, за да се облече. Точно когато хвана кожените си панталони, получи съобщение на телефона си и посегна към якето, за да го извади от джоба. Отвори капачето. И установи, че съобщението е от Трез.

То гласеше лаконично: «189-а улица и авеню «Св. Франсис», 10 часа довечера».

Затвори телефона си, а сърцето му заблъска бясно. Една пукнатина в основите... Той търсеше само една пукнатина в света на Леш, само една цепнатина, през която да може да се промъкне и да срине проклетото нещо.