Единствена любов

Отвори стоманената врата и пристъпи на тревната площ, заобикаляща празния плувен басейн, а после се спусна към дърветата и оградата зад тях. Знаеше, че Куин е по петите му, защото долавяше аромата на неодобрението му с такава яснота в заобикалящия го свеж въздух, сякаш беше миризма на мухъл в мазето. Блей също беше с тях, ако се съдеше по парфюма му.

Точно се канеше да се дематериализира, когато някой стисна здраво ръката му. Завъртя се, за да каже на Куин да се разкара, но се спря. Блей беше този, който го беше задържал, а сините му очи блестяха.

Приятелят му реши да използва езика на знаците вместо устата си, вероятно защото това щеше да принуди Джон да му обърне внимание.

— Щом искаш да бъдеш убит, добре. Вече се примирих с тази възможност. Но не излагай останалите на опасност. Това не мога да го приема. Не излизай, без да кажеш на Куин.

Джон хвърли поглед над рамото на Блей към Куин, който беше така вбесен, че изглеждаше, сякаш иска да удари нещо. О, значи затова Блей използваше знаци. Не искаше третото колело в този буксуващ триумвират да чуе казаното.

— Разбрахме ли се? — изписа Блей.

Беше рядкост Блей да се държи по този начин и това накара Джон да му даде някакво обяснение.

— Не мога да обещая, че няма да ми се наложи да се измъкна. Просто не мога да го направя. Но се кълна, че ще му кажа. Поне така би могъл да намери някакво оправдание.

—Джон...

Той поклати глава и стисна ръката на Блей.

— На никого не мога да обещая такова нещо. Не и при състоянието, в което се намирам. Но няма да тръгна, без да му кажа къде отивам или кога ще се върна.

Блей стисна зъби. Той не беше никак глупав и знаеше кога ситуацията не подлежи на преговори.

—Добре. Това мога да го приема.

— Вие двамата искате ли да споделите малко от обичта си с мен? — попита язвително Куин.

Джон отстъпи назад и изписа.

— Отиваме в парка «Екстрийм» и ще останем там до десет. После отиваме на авеню «Св. Франсис». Трез ми изпрати съобщение.

Той се дематериализира в югозападна посока и прие форма зад бараката, около която се бяха мотали предишната вечер. Когато момчетата го последваха, той пренебрегна нарастващото напрежение, което правеше въздуха около тях по-тежък.

Загледа се към бетонната площадка и проследи с поглед играчите. Младежът с пълните джобове все още беше в центъра на събитията.

Беше се облегнал на една от рампите и щракаше със запалката си. Около петима скейтбордисти изпълняваха сложни фигури, а десетина други разговаряха и си играеха с колелата на своите дъски. На паркинга имаше седем коли от различен тип и категория. Полицаите се движеха бавно по периферията и Джон се помисли, че това беше абсолютна загуба на време. Може би ако патрулираха из алеите, щяха да имат повече.

Лексусът, който влезе в паркинга, не спря на някое от свободните места, а паркира перпендикулярно на останалите седем коли. А слезлият иззад волана изглеждаше като гимназист с провисналите си джинси и каубойската шапка.

Но вятърът довя миризма на морга без действаща климатична инсталация. А също и на. «Олд спайс».

Джон се напрегна, готов за подобаващо посрещане. Първата му мисъл беше да скочи и да даде на мръсника да се разбере, но Куин го улови в желязна хватка.

— Изчакай — настоя той. — По-добре да разберем защо е тук.

Джон знаеше, че приятелят му е прав и затова задейства спирачките на тялото си, зает да запамети регистрационния номер. ^5 600 Н.

Другите врати на седана също се отвориха и отвътре излязоха още трима. Не бяха така безцветни, както ставаха старите лесъри, но все пак бяха достатъчно бледи и воняха до небето.

Миризмата на бебешка пудра удряше право в носа. Единият от убийците остана, за да пази колата, а другите двама тръгнаха след онзи с каубойската шапка. Докато вървяха по бетоновата настилка на парка, всички очи се впериха в тях.

Хлапето до средната рампа се изправи и прибра запалката си в джоба.

— По дяволите, ще ми се колата ми да беше тук — прошепна Куин.

Самата истина. Нямаше как да проследят лексуса, освен ако наоколо не се намираше небостъргач, от който да имат поглед отвисоко.

Дилърът не помръдна, докато лесърите се приближаваха към него и не изглеждаше изненадан от посещението, така че имаше голяма вероятност срещата да е предварително уговорена. След кратък разговор убийците заобиколиха момчето и заедно с него групата се върна обратно при колата.

Всички, с изключение на един лесър, се качиха в нея.