Единствена любов

Освен това любовният живот на баща му беше крайно смущаващ. Леш дори не знаеше какви бяха онези проклети неща в леглото му. Да, представляваха черни чудовища, но полът им беше толкова неясен, колкото отвратителен беше видът им и начинът, по който отделяха мазна течност. А и винаги настояваха за чукане, дори да имаше други присъстващи.

И баща му никога не отказваше.

Чу се изпиукване и той бръкна в сакото си за телефона.

Беше получил съобщение от господин Д., гласящо: «Пътуваме. Момчето е с нас.» Леш погледна към часовника и бързо се надигна, но веднага седна, като реши, че не може да е верен. Беше се върнал преди два часа. Как така беше загубил представа за времето?

Изправянето във вертикално положение накара стомаха му да се свие, а повдигането на ръката, за да потърка лицето си, му отне повече сили, отколкото беше редно. Тежестта на тялото му, в комбинация с болките, му напомни за времето, когато беше хващал настинка или грип. Същото усещане. Възможно ли беше да се разболява? Това го накара да се почуди дали някой бе произвел медикамент за такива като него. Вероятно не.

Отпусна ръце в скута си и хвърли поглед към банята. Душът му изглеждаше отдалечен на километри и да се добере до него наистина не си струваше усилията. Отне му още десет минути, преди да успее да се отърси от летаргията и когато стана на крака, се протегна силно, за да раздвижи черната кръв във вените си. Оказа се, че банята не е на километри, а само на метри и с всяка стъпка той ставаше все по-силен.

Запъти се да пусне топлата вода и се възхити на отражението си в огледалото, а после провери колекцията си от синини. Повечето от появилите се предишната нощ бяха изчезнали, но знаеше, че ще получи нови... Леш се намръщи и вдигна ръка. Нараняването от вътрешната страна беше увеличило размера си, вместо да се смали.

Докосна мястото с пръст и не почувства болка, но то наистина изглеждаше ужасяващо. Открита рана, сива в средата, очертана от черна линия.

Първата му мисъл беше, че се налага да се види с Хавърс... Само че това беше напълно нелепо и просто някаква отживелица от стария му живот. Като че би се появил в клиниката и небрежно би си записал час. А и не знаеше къде се бяха преместили. Което създаваше проблем за осъществяването на успешен набег. Мишената им беше приела нападението сериозно и се бе укрила вдън земя.

Пъхна се под топлата струя и се погрижи да изтърка болното място със сапун, като реши, че ако причината беше някаква инфекция, това би помогнало. А после се замисли за други неща.

Очакваше го велика нощ. Първо официалното въвеждане в редиците им в осем, после среща с Бенлоиз в десет.

И накрая щеше да се върне обратно тук за още малко любов.

Когато излезе изпод душа, се подсуши и огледа раната. Очевидно проклетото нещо се беше раздразнило от оказаното внимание и по повърхността на раната се беше появила черна течност.

Чудесно! Със сигурност щеше да е много лесно да се изпере петното, което щеше да остави на копринената му риза.

Той залепи огромно парче лейкопласт върху раната и си помисли, че може би тази вечер двамата с приятелката му трябваше да го раздават по-нежно. За разнообразие щеше да я завърже.

Бързо облече елегантен костюм и се запъти навън. Когато мина покрай вратата на главната спалня, той спря и сви ръката си в юмрук. Заблъска достатъчно силно, че да събуди дори мъртвец, и се усмихна.

— Скоро се връщам и ще донеса вериги.

Зачака отговор. Когато такъв не последва, той хвана бравата и долепи ухо до вратата. Звукът от равномерното й дишане беше лек и тих като повей, но беше налице. Тя беше жива. И щеше да е жива, когато се върнеше.

Със значителна доза самоконтрол си наложи да пусне бравата. Ако отвореше вратата, щеше да загуби още два часа, а баща му не обичаше да чака.

В кухнята на долния етаж се опита да хапне нещо, но не успя да преглътне и хапка. Таймерът на кафе машината се беше включил преди два часа и бърз поглед към каната му показа, че съдържанието й прилича на машинно масло. Отвори хладилника, но не видя нищо, което да привлече вниманието му, въпреки че умираше от глад.

Накрая Леш се дематериализира от кухнята с празни ръце и празен стомах. Комбинация, която не действаше добре на настроението му, но нямаше намерение да пропуска шоуто за нищо на света. Ако не по друга причина, то поне за да види какво са правили с него по време на собственото му приемане.

Фермерската къща се намираше на североизток от неговия облицован с камък дом и в мига, в който прие форма на тревната площ, знаеше, че баща му е вътре. Кръвта му започваше да вибрира по странен начин всеки път, когато се намираше в близост до Омега, подобно на ехо в затворено пространство... Макар да не беше сигурен дали той е звукът, а баща му пещерата, или обратното. Входната врата беше отворена и когато се изкачи по стъпалата на верандата и влезе в овехтялото антре, той се замисли за собственото си приемане.

— Когато стана наистина мой.

Леш се обърна. Омега беше в дневната, а бялата му роба покриваше лицето и ръцете му. Черната му енергия се изливаше върху пода като тъмна сянка.