Единствена любов

— Видяхме и светлината. Чувани ли сте за светлината?

Грег притисна шокирано длан към гърдите си.

— Не, каква светлина? Разкажете ми всичко.

Те започнаха подробно да описват «невероятните и чудни събития», на които било така «невероятно и чудно» да станат свидетели през «невероятната си...»

Очите на иконома се присвиха до цепки. Очевидно маниерите му надделяха над желанието да убива и той отстъпи встрани, за да остави Грег да разговаря с напускащата двойка, но температурата във фоайето беше паднала до точката на замръзване.

— Я почакай, това не е ли. — мъжът се намръщи и наклони глава. — Мили боже, вие не сте ли от предаването.

— «Изследователи на паранормалното» — допълни Грег. — Аз съм продуцентът.

— Водещата. — мъжът хвърли поглед към придружителката си. — И водещата ли е тук?

— Разбира се. Искате ли да се запознаете с Холи?

Мъжът остави куфара, който носеше и натика тениската си в панталоните, така че да бъде по-прилепнала към тялото му.

— Да, може ли?

— Тъкмо си тръгвахме — прекъсна го половинката му. — Нали така,

Дан?

— Но ако аз. ние. имаме възможност да.

— Тръгваме веднага. Искам да се приберем вкъщи по светло — тя се обърна към иконома. — Благодаря ви за всичко, господин Грифин. Престоят ни беше прекрасен.

Икономът се поклони грациозно.

— Моля, заповядайте отново, госпожо.

— О, ще дойдем пак. Мястото е идеално за сватбата ни през септември. Просто невероятно.

— Да, просто невероятно — повтори годеникът, като че искаше отново да спечели благоволението й.

Докато двойката излизаше през входната врата, Грег не настоя на запознанството с Холи, макар че мъжът спря и погледна назад, сякаш се надяваше Грег да ги последва.

— Ще отида за багажа ни — обърна се Грег към иконома. — А вие можете да подготвите стаите ни, господин Грифин.

Въздухът около мъжа сякаш се сгъсти.

— Имаме само две стаи.

— Чудесно. И тъй като личи, че сте човек с принципи, двамата със Стан ще се настаним заедно. Заради доброто име на хотела — икономът повдигна вежди.

— Така е. Ако вие и приятелите ви бъдете така добри да изчакате в салона вдясно от вас, ще наредя на камериерката да подготви спалните ви.

— Фантастично — Грег потупа мъжа по рамото. — Дори няма да усетите, че сме тук.

Икономът демонстративно се отдръпна.

— Едно предупреждение, ако позволите.

— Казвайте.

— Не се качвайте на третия етаж.

Е, това не беше ли същинска покана... И реплика, излязла директно от някой филм на ужасите.

— В никакъв случай. Кълна ви се.

Икономът пое по коридора, а Грег се показа навън и направи знак на екипа си. Ходи слезе от вана и бюстът й с размер двойно <^» заподскача под черната тениска, с която беше облечена, а джинсите й имаха толкова ниска талия, че плоският й и хванал тен от слънцето корем беше целият на показ. Беше я наел не заради ума й, а заради фигурата й на кукла Барби и въпреки всичко тя беше предложила повече от очакваното. За разлика от мнозинството куклички, не беше съвсем тъпа, но в никакъв случай не беше и умна, затова пък притежаваше свръхестествената способност да се представя по възможно най-печелившия за нея начин.

Стан плъзна настрани вратата на вана, излезе навън, като примигваше учестено и отметна дългата си провиснала коса на една страна. Непрестанно дрогиран, той беше идеалният за този тип работа: технически експерт, но достатъчно кротък, че да приема нареждания.

Последното, което искаше Грег, бе някой творец зад камерата.

— Вземете багажа — извика им Грег. Което в превод означаваше, че трябва да донесат не само личните си чанти, но и мини оборудването. Неведнъж им го беше обяснявал. Той влезе обратно вътре, а току-що напусналата хотела двойка потегли в откритата си кола, като мъжът наблюдаваше наведената пред вана Холи, вместо да гледа къде кара.

Тя имаше подобен ефект върху повечето мъже. Още една причина да я държи в екипа си. Е, това и фактът, че нямаше нищо против малко секс от време на време.

Грег влезе в салона и се огледа, без да бърза. Маслените платна бяха достойни за музейна колекция, килимите бяха персийски, а по стените имаше ръчно рисувани пасторални сцени. Върху всяка възможна повърхност имаше сребърни свещници, а мебелите не бяха изработени през двайсет и първи или двайсети век. Нито може би дори през деветнайсети. Журналистът в него се пробуди и закрещя. Пансионите, предлагащи легло и закуска, дори тези от първа категория, не бяха обзаведени така. Тук ставаше нещо. Или пък легендата за Елиаху се грижеше тук всяка нощ страшно много хора да полагат глави върху възглавниците.

Грег се приближи до един от по-малките портрети. Беше на млад мъж в средата на двайсетте си години, нарисуван в друго време и на друго място. Той седеше на стол с висока облегалка, краката му бяха кръстосани и беше спуснал елегантните си ръце встрани. Тъмната му коса беше опъната назад и вързана с панделка, за да разкрие впечатляващо лице. Дрехите бяха... Е, Грег не беше историк, така че откъде можеше да знае, по дяволите, но със сигурност изглеждаха като нещо, което биха носили Джордж Вашингтон и приближените му.