Единственият оцелял

След здрача в стълбището яркото осветление тук плисна неприятно очите му, но поне острата миризма бе изчезнала. Успял малко да поохлаби опънатите си нерви, той стигна до вратата в края на коридора, врътна дръжката, отвори и се озова в ярко осветена стая, пълна с монитори и електроника. На отсрещната страна се виждаше прозорец, зазидан с тухли.

Това, което обаче привлече вниманието му, бе дебел мъж на около четиридесет и няколко години, застанал пред проблясващата апаратура. Бе с измачкани панталони и също така измачкана бяла риза, изпъстрена от потни петна и плътно залепнала по огромното му шкембе. Пясъчнорусата му гъста коса бе несресана. Имаше нужда и от бръснач. Кожата под очите му бе подпухнала от безсъние. Тъмните зеници на очите му се бяха разширили от напрежение.

Мъжът бе насочил към него колт 45-и калибър. Цевта му потрепваше.

Кавано не изпита ни най-малко съмнение, че ако бе влязъл с пистолета в ръка, мъжът щеше да стреля. Стараейки се с всички сили да диша равномерно, той вдигна ръце, предавайки се на милостта му. Въпреки големия пистолет, чиято цев нервно потрепваше, насочена към него, безпокойството, обзело Кавано по време на изкачването му по стълбите, изглеждаше нищо в сравнение с онова, което този човек сигурно изпитваше, защото Прескот му се стори най-изплашеният човек, когото бе виждал през живота си, като се изключат битките.

5.

— Моля те, не забравяй, че ти ме извика — каза Кавано. — Тук съм, за да ти помогна.

Прескот продължаваше да държи колта насочен към него и зениците му се разшириха още повече. В стаята осезателно замириса на страх.

— Знам номера ти, който важи само за днес, казах ти и паролата — продължи Кавано. — Тази информация може да има само човек от Глоубъл Протектив Сървисис.

— Може да си я изтръгнал от човека, когото те са изпратили — каза Прескот.

Също както и по телефона, гласът му прозвуча нестабилно, но Кавано чак сега разбра, че това не се е дължало на някакъв страничен електронен ефект: гласът на Прескот трепереше просто защото го беше страх.

Вратата зад Кавано се затвори и ключалката гръмко изщрака. Успя да си наложи обаче да не трепне.

— Не знам кой или какво те заплашва, но според мен едва ли може да се намери човек, който да стигне до теб по начина, по който аз го направих, не и след като си се барикадирал тук. Логиката би трябвало да ти подскаже, че не представлявам заплаха.

— Изненадата е най-успешната тактика. — Прескот стискаше пистолета със същата несигурност, каквато звучеше и в гласа му. — Освен това логиката работи срещу теб. Ако един човек не представлява заплаха, каква защита в такъв случай може да осигури?

— Ти не си казал, че имаш нужда от защита. Казал си, че искаш да изчезнеш.

Петната от пот под мишниците на Прескот се разширяваха. Той стоеше и не сваляше изпитателния си поглед от Кавано.

— Първоначалният ми разговор с клиента е винаги лице в лице — каза Кавано. — Трябва да задавам въпроси, за да оценя степента на заплаха. След това решавам каква и колко да бъде помощта.

— Казаха ми, че си бил в Делта Форс. — Прескот облиза нервно сухите си дебели устни.

— Точно така.

Класическото телосложение на всеки член на спецсилите включваше мускулести плещи, спускащи се конусовидно надолу към здрав и стегнат задник — в края на краищата физическата сила е една от целите на интензивните тренировки.

— Много тренировки, а? — каза Прескот. — И това според теб е достатъчно, за да ставаш за охрана на някого?

Опитвайки се да намали напрежението у Прескот, Кавано се засмя.

— Искаш да видиш служебните ми данни?

— Ако искаш да ме убедиш, че си дошъл да ми помогнеш. Ако искаш да работиш за мен.

— Схванал си нещата обратно. Когато водя разговор с потенциални клиенти, то не е защото искам да работя за тях. Понякога изобщо нямам желание да работя за тях.

— Искаш да кажеш, че трябва да ти харесат? — попита презрително Прескот.

— Понякога не ги харесвам въобще — отвърна Кавано. — Но това съвсем не означава, че нямат право на живот. Аз осигурявам закрила, не съдя. С малки изключения. Без наркоистории. Без насилие над деца. Не работя за никого, който е явна гадина. Ти гадина ли си?

Прескот го изгледа смаяно.

— Разбира се, че не.

— Тогава остава само още едно условие, от което ще реша дали искам да те защитя.

— И то е?

— Готов ли си да ме слушаш?

В окото на Прескот се промъкна капка пот и той мигна да я разнесе.

— Моля?

— Не мога да осигурявам закрилата на хора, които не ми се подчиняват — каза Кавано. — Това е парадоксът в нашата професия. Наемаш ме. На теория ти си шефът. Но когато става дума за закрила и сигурност, аз съм този, който издава заповедите. Готов ли си да ме слушаш?

— На всичко съм готов, само и само да съм жив.

— И ще правиш каквото ти кажа?

Прескот помисли малко и след това кимна предпазливо.

— Добре тогава, чуй първата ми заповед. Махни тоя шибан пищов, преди да съм ти го заврял в гърлото.

Прескот примигна няколко пъти и отстъпи крачка назад, сякаш Кавано го бе плеснал. Стисна пистолета още по-здраво, намръщи се и накрая бавно свали дулото му надолу.

— Отлично начало — похвали го Кавано.