Единственият оцелял

— Точно обратното. — Внезапен порив на ветреца обля лицето на Кавано с водни пръски от прибоя, но скован от страх, той дори не го усети. — Ако й докарам трупа ти, какво би накарало Грейс да освободи жена ми? Грейс има всички основания да ме мрази. Осакатих я и унищожих цялата й група.

— Осакатил си я?

— Раних я в крака. Затова сега ходи с патерици. Военните вече й нямат никакво доверие.

— Да, всички тези неща определено биха я ядосали — отбеляза Прескот.

— Затова си мисля, че ако й занеса трупа ти, тя ще използва жена ми, за да ми отмъсти за всички беди, които й навлякох.

— Доста вероятно.

— Искам да ми помогнеш — каза Кавано.

Прибоят гърмеше. Двигателят тихо мъркаше. Фаровете блестяха.

— Моля? — сякаш не дочу Прескот.

— Има начин да разреша и двата проблема. — Сякаш огромна преса бе стиснала гърдите на Кавано.

— Да чуем.

— Моята жена означава за мен повече от всичко друго на света.

— Повече от петимата ти мъртви приятели?

— Повече от всичко. Ако нещо се случи с нея, не знам как ще… Помогни ми да я отърва и никога повече няма да чуеш за мен. Няма да правя нищо, за да ти навредя. И на никого няма да позволя.

— Пак ли ще бъдеш мой протектор? — Прескот изсумтя. — И как очакваш да ти помогна?

— Като разрешиш твоя проблем в същото време, когато аз разреша моя. Обаждам се по телефона на Грейс и й казвам, че съм те хванал, но те държа жив, докато освободи жена ми. После уреждам размяната. Ти тръгваш към Грейс, а жена ми тръгва към мен. Това, което Грейс не знае, е, че ти не си ми пленник, а съучастник.

— И защо няма да заподозре това?

— Защото знае през какви перипетии съм минал, за да те хвана. Защото тя смята, че аз и ти сме врагове.

— А не сме ли?

— Не и ако ми помогнеш.

— Какво ще я спре да ме застреля в момента, в който се появя пред нея?

— Първо ще иска да изпита личното удовлетворение да те погледа малко, преди да ти стори нещо. Но все пак, за всеки случай ще бъдеш облечен с бронежилетка. Грейс те е виждала само когато си бил дебел. Така че няма да забележи, че отдолу си с жилетка. Няма да заподозре нищо. Преди да те предам, ще се държа грубо с теб, ще те блъскам. Ще приспя подозренията й още повече, като направя така, че ръцете ти все едно са вързани. Обаче те няма да са и когато се доближиш до нея… Знаеш ли как да използваш този пищов, дето го криеш под сакото?

— Всяка сутрин ходя да се упражнявам в едно закрито стрелбище в Монтерей.

Кавано не си даде труда да му обяснява, че едно е да стреляш по мишени, а съвсем друго да събереш всичките си сили, за да се решиш да стреляш по човек. Както вече бе демонстрирал, Прескот нямаше такива колебания.

— Приближиш ли се достатъчно до нея, измъкваш ръцете си, вадиш пистолета и стреляш.

— Лесно е да се каже. Ами ако разполага с помощници?

— Всъщност да, има такъв. Един от нейните хора. Казва, че до такава степен й нямали доверие, че повече от един помощник не могла да измоли.

— Може да лъже.

— Ще подберем място, където да се доберем преди тях. Така можем да се подсигурим срещу изненади. Каквото и да се случи, аз съм там и ще те предпазя.

— Ти май говориш сериозно, а? — каза Прескот.

— Грейс те мрази толкова, че никога няма да спре да те търси. Никога няма да се почувстваш в безопасност. Винаги ще се заслушваш в стъпките зад себе си. Ако искаш да запазиш новата си самоличност, трябва да я спреш. Помогни ми да отърва жена си, а аз ще ти помогна да се отървеш от Грейс.

— И после? Ако успеем, ако ти си върнеш жената, няма да предприемеш нищо срещу мен, така ли?

— Точно така — кимна Кавано.

— Въпреки всичко, което направих с хората ти? Нещо много рязка промяна май долавям у теб, а? Посочи ми причина, поради която да ти вярвам.

— Посочвам ти най-добрата причина на света — каза Кавано. — Моята дума.

За първи път от началото на разговора Кавано откъсна взор от потъналия в мрак хоризонт. В светлината на блесналите фарове той погледна Прескот право в очите, прикова поглед в едва различимите черти на мъжа — очертанията на челюстта, брадичката, бръснатата глава и широките плещи.

— Давам ти думата си. Помогни ми да си върна жената — и вече никога няма да има причина да се страхуваш от мен.

— Твоята дума? — Прескот зададе въпроса така, сякаш за първи път чуваше за такова нещо.

— И любовта ми към жена ми.

— Откъде да знам дали изобщо имаш съпруга? Или дали всичко това не е някакъв номер?

— Можех да те застрелям на паркинга на фитнес клуба. Но не го направих, защото имаме нужда един от друг.

Тъмните очи на Прескот не помръдваха.

— Обаче ако и това не ти е достатъчно, би ли повярвал на Грейс? — попита го Кавано. — Телефонът в мотела, в който съм отседнал, има комутатор. Когато се обадя на Грейс и ти чуеш гласа й, когато я чуеш да говори за жена ми, тогава ще ми повярваш ли?

22.

Стиснал насочения напред пистолет под сакото, Прескот влезе след Кавано в стаята в мотела, после го накара да заключи вратата и да спусне пердетата. Кавано се движеше бавно, гледаше да не доближава ръце към хълбоците си, макар да бе оставил пистолета и големия нож в тауруса, както му бе наредил Прескот.