Единственият оцелял

Сега обаче се налагаше да паркира по-далеч. Обмисли дали да не се скрие в някой тъмен ъгъл до поршето и да скочи върху Прескот, преди онзи да я влязъл в колата. Друга алтернатива бе да изреже парчетата плат, които скриваха петната от кръв по седалките. Ако ги натъпкаше в ауспуха на поршето, двигателят нямаше да може да работи. И когато Прескот излезе да види какво става, щеше да е толкова замислен за проблема, че Кавано щеше да има по-добър шанс да го пипне.

Но дали Прескот ще е замислен, запита се Кавано. Или внезапната повреда в колата ще го изправи на нокти? Ако има пистолет и започне престрелка… Не мога да рискувам да го убия.

После му дойде наум, че най-добрият начин да свърши тази работа е да напръска дръжката на вратата със спрея. Когато Прескот я пипнеше да отвори, щеше да се сгромоляса и Кавано щеше да го вдигне, все едно че е пиян, и да го натика в тауруса.

Кавано си сложи найлоновите ръкавици, които бе успял да купи по-рано днес. Извади флакона от найлоновото джобче, в което го бе сложил, и скри ръце зад гърба си, за да попречи на тръгващите си служители да видят, че е с ръкавици. Трийсет секунди по-късно бе седнал отново зад волана на тауруса. След като пъхна спрея в джобчето му, той предпазливо свали ръкавиците, гледайки да ги пипа само от вътрешната страна.

Бе паркирал колата в по-тъмна зона. Служителите, влизащи в гаража, не го забелязваха. В гаража ехтеше шум от отваряне и затваряне на врати. Колите излизаха от клетките си и се насочваха към долния етаж. Гаражът бавно се изпразваше. Стана шест часът и поршето вече беше единствената кола, паркирана срещу стената до вратата, а малко по-нататък около тауруса бяха останали само две-три коли.

Кавано премести тауруса малко по-надалеч, смесвайки го с останалите коли.

Шест и половина. Още няколко служители си тръгнаха.

Седем.

Когато стана осем и единствените коли в гаража бяха поршето и таурусът, Кавано бе обзет от предчувствие.

20.

— Някой е оставил горе порше — каза Кавано на хлапето с халка в носа, което бе в будката на изхода.

— Аха, страхотно е, нали?

— За такава скъпа кола този гараж достатъчно безопасен ли е?

— Винаги има някой като мен дежурен. Досега никой не се е опитал да я открадне.

— Досега ли?

— Собственикът й плаща на месец. Малко странно.

— Какво искаш да кажеш?

— Той кара поршето само в следобедите. Взема го някъде около дванайсет и половина и тръгва. Малко след пет се връща.

И излиза през офис центъра, добави Кавано наум. После сяда в кафенето отсреща и гледа дали някой не го следи.

21.

Видял ме е. Трябва да допусна, че копелето ме е видяло. Кавано се отдалечаваше от гаража, който, както вече бе разбрал, бе гранична бразда между Джошуа Картър и онази самоличност, дадена му от Карен. Насочил се обратно по Дел Монте Авеню, той бе абсолютно убеден, че някъде около гаража Прескот си е оставил друга кола. Такава, която не привлича вниманието, която се слива с околните така, както го бе научил Кавано.

Той полагаше всички усилия да не гледа в огледалото за обратно виждане. Не искаше да дава и най-малкия повод, който би накарал Прескот да си помисли, че Кавано смята, че е следен. С нерви, опънати до скъсване, той кривна вляво и се насочи към историческата част на Монтерей. Скоро разбра, че кара по Канъри Роу, където бутиците и кафенетата бяха заменили рибените консервни фабрики от времето на Джон Стайнбек, но това не го развълнува. Вдясно от него слънцето се бе спуснало ниско над океана. И това не го развълнува.

Следвай ме, молеше се той настоятелно. Следвай ме.

Опита се да си представи как работи съзнанието на Прескот в момента. Първата му мисъл щеше да бъде да изчезне от района Кармел-Монтерей по най-бързия начин. Но според него бе се провалила само самоличността на Джошуа Картър. Ако Прескот приемеше, че Кавано действа сам, както и изглеждаше, щеше ли да реши да предпази фалшивата самоличност, дадена му от Карен, като елиминира заплахата, хуквайки да преследва Кавано? Всичко зависеше от това дали Прескот харесва новия си живот, от това дали е готов да се раздели с него или не. Щеше ли да избяга, или щеше да предпази самоличността, заради която вече бе убил петима души?

Кавано караше с равномерна скорост, без да предприема каквито и да било маневри за измъкване. Канъри Роу се оказа улица без изход и той се принуди да свърне вляво, а след това вдясно, но все пак без да променя скоростта и посоката, следвайки извивките на океана вдясно от него. Слънцето бавно залезе, потапяйки околността в кървавочервени отблясъци. Кавано не погледна нито веднъж в огледалото за обратно виждане. Нито веднъж не издаде с нищо съмненията си, че е следен. Подмина няколко панорамни паркинга по пътя и накрая спря на един с няколко коли на него. Отби колата от пътя и я спря далеч от тях, после излезе, прекоси настилката и се насочи към многобройните камъни по брега на океана.