Единственият оцелял

Шейсет. Шейсет и две. Шейсет и четири. Въпреки близостта на голф игрището, Кавано не можеше да разбере защо Прескот бе избрал да живее в района на полуостров Монтерей, а не в самия Кармел. Може би го бе страх да живее на място, което би могло по някакъв начин да се свърже с него. Но ако се прави на толкова предпазлив, защо, по дяволите, носи златен часовник и се мотае наоколо с порше?

Седемдесет. Седемдесет и две. Седемдесет и четири. Кавано бе решил да научи каквото успее за къщата, да намери начин да влезе и да използва спрея, който му бе дала Грейс, за да залови Прескот и да го изтъргува срещу Джейми. Без съмнение трябваше да се пребори с алармената система, а това означаваше, че ще е много трудно да влезе, без да бъде забелязан от съседите — но друг избор нямаше.

Седемдесет и шест. Седемдесет и осем беше малко по-нататък — внушителна и импозантна двуетажна къща в стил псевдолатино, с керемиден покрив и…

Кавано забави, вперил поглед в табелата „Продава се“, забита в предния двор.

17.

— Извинете, че ви безпокоя — каза Кавано на възрастния човек с рехава косица, който му отвори, — но видях табелата отвън.

От твърде много стоене на слънцето потъмнялата като пергамент кожа на лицето му бе насечена на ситни бръчици и строгата му физиономия само ги подчертаваше още повече.

— Баща ми е хирург в Чикаго и е решил да се оттегли на спокойствие тук — продължи Кавано. — Луд е на тема голф, затова се поогледах наоколо да видя какво има за продан. Онази къща отсреща изглежда супер, но това е наскоро застроена площ и се питам какво му има на мястото, че се продава толкова скоро.

— Тази отвратителна табела — отвърна мъжът.

— Моля?

— Казах й да пусне къщата за продажба на частния пазар. Само това ни трябва сега — табела като онази там да щръкне по средата на двора и да придава на квартала неугледен вид, та като идват агентите и хора, дето не могат да си позволят да живеят тук, да си мислят кой знае какво. Кой обаче те чува? Щом Сам умря, жена му на минутата обяви къщата за продан.

— Сам?

— Джеймисън. Двамата с него се нанесохме в един и същи ден преди две години. Той умря вчера сутринта на голф игрището и тази проклета табела цъфна в двора същия ден следобед.

18.

Спрял на най-близката бензиностанция, Кавано изтича към телефона. Пъхна фонокартата в цепката и набра номера.

— Ръдърфорд — каза дълбокият баритон.

— Какво става с ония списъци? — попита Кавано бързо, изненадан от това колко се е задъхал.

— Шестима агенти въртят телефоните нонстоп оттук, от Вашингтон. Изпратихме агенти от Сан Франциско и Сан Хосе да се свържат с агента, отговарящ за района Кармел-Монтерей. Но все още не сме се свързали с много от агентите по недвижими имоти, а колкото до игрищата за голф, хората, желаещи да играят там, са повече и от целия китайски народ.

— Трябва да побързаш. Провери следния номер. Калифорнийски е и е закачен на ново „Порше Карера“. Бяло. — Кавано му продиктува номера. — Кой е собственикът?

— Да не би да се намираш в… — Джон му каза мястото и номера на телефона, от който звънеше.

— Системата ти за проследяване е адски добра.

— Ад и добро не вървят заедно — отвърна южнякът баптист моментално. — Стой там, където си. Ще се свържа с калифорнийския отдел МПС и ще ти звънна пак след десет минути.

— Действай по най-бързия начин. Ще чакам.

Веднага след като затвори, Кавано изтича до тауруса, метна се в него и потегли, сигурен, че край телефона скоро щеше да се появи полицейска кола, изпратена от Ръдърфорд. Мина десетина пресечки и спря на друга бензиностанция, чийто телефон бе извън сградата. Времето, до този момент препускало в галоп, изведнъж се заточи в мъчително очакване. Точно когато трябваше, той отново мушна фонокартата в телефона и набра номера. Дланите му, стиснали слушалката, бяха хлъзгави от пот.

— Какво откри?

— Нали ти казах да стоиш там и да не мърдаш?

— Какво откри?

— Поршето е на лизинг.

— Какво?

— Само за месец. На името на някой си Джошуа Картър. Фирмата, която му е дала колата, казва, че адресът му е Виста Линда седемдесет и осем в Сийсайд, Калифорния. Местната полиция ще изпрати една необозначена кола да провери.

Кавано едва можеше да говори.

— Кажи им да не се престарават. Картър не живее там.

— Не живее там ли? Щом си го знаел, защо тогава, за бога, ме караш да…

— Надявах се, че ще ми кажеш друг адрес.

— Това е глупаво. Тук организираме координационен център и ти ми трябваш в него. Този път стой там, където си.

— Готово — отвърна Кавано, затвори и хукна към колата.

19.