Единственият оцелял

Господи, Прескот е такъв параноик, че е създал фалшива самоличност във фалшивата самоличност, мислеше си Кавано, докато наблюдаваше фитнес клуба от кафенето от другата страна на улицата. Кучият му син вероятно е направил така, както го посъветвахме в бункера. Проверил е некролозите из старите вестници. Намерил е името на дете, което, ако е било останало живо, е щяло да бъде на неговата възраст. Знаейки, че повечето родители взимат за детето си номер на социалната осигуровка още при раждането му и че в някои щати, в това число и Калифорния, пишат номера на социалната осигуровка в смъртния акт, той е отишъл в архива на общината, където е умряло хлапето, и е помолил за копие от смъртния акт. С номера на социалната осигуровка, взет от смъртния акт, той си е извадил шофьорска книжка и си е направил банкова сметка.

Преструвайки се на задълбочен в списанието в ръцете си, Кавано седеше на стола в дъното на заведението и чакаше. Инструкторът му бе казал, че Джошуа Картър стои обикновено по четири часа вътре. Сега беше пет часът. Втората си фалшива самоличност Прескот вероятно използваше, за да изпробва какво ще стане наоколо. Ако чудотворната му физическа промяна във фитнес клуба привлечеше нечие внимание, той с лекота щеше да се отърве от самоличността на Джошуа Картър и да се покрие, разчитайки на абсолютно надеждната и незаменима самоличност, която Карен му бе създала.

Не мога да се надявам да го хвана сам в клуба, да го упоя и да го изведа навън, без хората наоколо да ме спрат, мислеше Кавано. Но ако го проследя…

В този момент Прескот излезе от сградата. Спирайки се за миг, той примижа срещу слънцето и на Кавано му се стори, че сега той изглежда малко по-изправен, отколкото като влезе. Раменете му като че ли бяха по-широки, гърдите — по-солидни. Бузите му, зачервени от усилието в клуба, сякаш бяха малко по-отслабнали. Каквато и химия да вземаше, тя даваше забележителни резултати в комбинация с упражненията и строгата диета. Пак бе със слънчеви очила и със същите черни мокасини, сиви панталони и син пуловер, с които бе влязъл. Пак носеше същата синя спортна чанта и голият му череп проблесна на слънцето, когато огледа улицата. После сви наляво към паркинга, спря за миг до поршето, огледа се бързо и седна зад волана.

Още като тръгна от паркинга, Кавано изтича навън към тауруса, който бе паркиран зад кафенето. Петнайсет секунди по-късно той го последва. Продължителността на времето бе критична, защото той бе пробвал и двете посоки на улицата и бе стигнал до заключението, че петнайсет секунди са малко по-малко от времето, необходимо да се стигне до стопа и в двата края на пресечката. Докато излизаше от паркинга, Кавано забеляза бялото порше да стига до пресечката вдясно. Секунда след това Прескот свърна вляво.

Кавано се насочи към пресечката, сви вляво и видя поршето напред в движението на около пресечка от него. Знаеше, че не може да се мери със спортната кола, ако Прескот решеше да се възползва от маневреността й и да започне да криволичи по пресечките, взимайки завоите с лекота дори без да нарушава ограничението на скоростта. Кавано обаче мислеше, че след като Прескот бе оставил фитнес клуба зад гърба си, той щеше да зареже богаташкия си имидж, който си бе изградил, и ще положи всички усилия да се слее с околната среда поне дотолкова, доколкото му позволяваше наличието на такава скъпа кола.

В съответствие с тази логика Прескот караше бавно по Дел Монте Авеню — главната улица, която го отведе в близкото градче Монтерей, където на два пъти сви чинно наляво и влезе в двуетажен гараж недалеч от един офис център.

Изходът от гаража бе съвсем близо до входа, но преди това Кавано трябваше да се убеди дали няма втори изход и дали Прескот не е влязъл вътре само за да излезе от другата му страна и да види дали някой няма да повтори маневрата му. Проблемът се състоеше в това, че докато Кавано проверяваше за други изходи, Прескот можеше спокойно да излезе от изхода, за който Кавано вече знаеше. В този момент обаче Кавано забеляза, че толкова много хора искаха да излязат от гаража в работния ден, че вътре се бе образувала опашка и хората търпеливо чакаха да им дойде редът да си платят и да си ходят. Опашката бе достатъчно дълга и Кавано си каза, че докато обикаля да провери за други изходи, Прескот не би могъл през това време да се измъкне оттук.

Както се бе надявал, друг изход нямаше. Връщайки се там, откъдето Прескот бе влязъл, Кавано вкара колата в гаража и бавно мина през целия потънал в синкав дим първи етаж, но не видя поршето. Качвайки се на горния етаж, той забеляза паркираната в зоната „Малки коли“ спортна кола, спряна близо до врата, водеща към офис центъра. Мястото й принуди Кавано да промени стратегията си. Идеалният случай би бил, ако бе намерил поршето паркирано далеч от всякакви врати и сред по-големи коли, за предпочитане джипове, зад които Кавано би могъл да скрие тауруса и да изчака Прескот, когато той се приближи до колата си.