Единственият оцелял

Физиката отново влезе в правата си. Колата отпред се завъртя на 180 градуса — предницата се обърна срещу движението — и пътниците в нея се оказаха лице в лице с Кавано. В същото време задницата й се завъртя надясно и колата кривна в аварийната лента. Въртеливото движение не преставаше и тя отиде докрай, забивайки се в мантинелата отстрани. През това време, кривнал веднага вляво, за да избегне сблъсък, Кавано излезе отново на магистралата и настъпи газта.

— Прескот, погледни назад. Други коли излязоха ли от пътя? Катастрофи?

Прескот се озърна назад.

— Не. Божичко, две коли се завъртяха, но се задържаха на пътя. Вече всичко е спокойно. Не мога да повярвам, че се справи. Ти ни измъкна!

— Не — отвърна Кавано.

— Но…

— ПОТ маневрата рядко поврежда другата кола — отвърна Кавано.

— Какво?

— Ако колата не се е повредила, като се е ударила в мантинелата, ония типове скоро пак ще ни подгонят. — Кавано впери поглед в бензиномера. Стрелката показваше вече една четвърт. — Освен това резервоарът ни е доста надупчен. Скоро ще се изпразни.

Някъде отдалеч долетя нов вой на сирени.

Кавано погледна в огледалото — от другата кола все още нямаше никаква следа. Той отново свали поглед напред и видя наближаващия изход. Вече се бе отдалечил достатъчно от мястото, където бе приложил маневрата, така че преследвачите можеше и да не видят как ръждясалият седан излиза от магистралата. Или поне така се надяваше.

Воят на сирените нарасна.

— Време е да променим плана.

Кавано пое по изхода, стигна до края му, видя търговския център вляво и се насочи към претъпкания му паркинг. Хората от другите коли зяпаха изумено смачканата предница на колата.

— Прескот, с ръкава на ризата избърши всичко, до което си се докосвал. Да няма отпечатъци.

Разчитайки на дъжда като прикритие за маневрите му, Кавано навлезе в паркинга, но в реда, който бе избрал, нямаше нито едно свободно място. Ругаейки, той насочи седана през локвите към следващия ред, където местата също бяха заети до едно.

Естествено, каза си той. Дъждовен неделен следобед. Как да си уплътнят хората времето? Ами като пазаруват.

Кавано опита следващия ред, после следващия, после следващия…

Воят на сирените в далечината спря. Вероятно бяха стигнали до колата, повредена от Кавано.

Черната кола се появи внезапно в началото на реда, по който се движеше Кавано, и се понесе бързо срещу него. През мятащите се наляво и надясно чистачки се виждаше как тримата пътници и гологлавият шофьор са вперили ожесточени физиономии в него.

Той натисна спирачката, включи на задна и пое стремително назад, но не преди пътникът от дясната страна да свали стъклото и да се подаде навън в дъжда, стиснал в ръка пистолет със заглушител. Кавано не чу изстрел, но чу удара на куршума в радиатора.

През дупката блъвна пара. Чат. В радиатора се впи втори куршум. Ударната група си бе взела поука от начина, по който Кавано бе изкарал първата кола от строя с помощта на колта 45-и калибър. Пистолетът, който този тип използваше, не бе достатъчно голям, за да е 45-и калибър. Нямаше да причини кой знае какви повреди на двигателя, но щеше да направи радиатора на решето.

Движейки се бързо на задна, Кавано нави рязко волана, като завъртя седана на 180 градуса. В тясното пространство на мократа настилка той не можа да направи полузавъртането така, както умееше, и десният му преден калник закачи стопа на един паркиран ван. Въпреки това с бързи движения на волана успя да коригира неточността и сега колата се насочи към търговския център, а преследвачите изостанаха. Той включи на предна и полетя напред.

Но почувства рязко стягане в гърдите, като видя жената с чадъра, излязла внезапно измежду автомобилите. Тя стигна до средата на реда, видя летящия към нея седан и замръзна от ужас на място.

14.

Никога не гледай към обекта, който се мъчиш да избегнеш. Гледай само натам, накъдето искаш да отиде колата. Инструкторите от „Бил Скот Рейсуей“ в Западна Вирджиния, където Глоубъл Протектив Сървисис и други разузнавателни агенции изпращаха агентите си на обучение по шофиране в екстремни условия, бяха здраво набили това в главата на Кавано.

— Защо се получава така, че при много катастрофи колите се удрят перпендикулярно или челно, сякаш не са могли да направят нищо, за да го избегнат? — бе го запитал Дънкан, седнал на дясната седалка до него.

Кавано не можа да му отговори, твърде зает да вземе завой със 190 км/ч.

— Защо се получава така, че ако някой шофьор стъпи на заледен участък и излезе извън пътя, а наоколо има само един стълб или едно-единствено дърво, той ще се забие право в него?

Кавано пак не можа да му отговори, насочил цялото си внимание към шума от гумите и вибрациите на спирачката, знаейки, че ако шумът е малко по-висок и вибрациите — малко по-бързи, гумите ще загубят сцеплението с пътя и на завоя колата ще изхвръкне от пистата.

Дънкан бе отговорил вместо него:

— Защото шофьорът гледа накъде е тръгнала изтърваната кола или към стълба отстрани на пътя, или към дървото по средата на полето и макар да иска да ги избегне, той се удря право в тях. Защо?