Единственият оцелял

Чувайки завъртането на бравата и последвалите удари по вратата, Кавано се насочи към желязната врата в отсрещната стена. Бе видял тази врата отвън, когато идваше с колата към входа. Освен това знаеше, че по закон всички търговски заведения трябва да имат външни врати с лесно отварящи се брави, с цел ефективното евакуиране при евентуален пожар. Тази врата се затваряше с най-обикновена брава.

Той натисна дръжката й.

Докато преследвачите претърсваха търговския център, Кавано и Прескот отново изскочиха навън в дъжда. Черната кола, с работещ двигател, бе спряла до бордюра зад ръждивия седан — точно както бе очаквал Кавано. Шофьорът с бръснатата глава бе вперил поглед през стъклената врата, където бяха влезли колегите му — пак както Кавано бе очаквал.

Докато шофьорът усети движението край себе си, Кавано, пробягал тихомълком разстоянието до колата, бе вече зад него. Извади колта, който в момента можеше да му служи само като тъп предмет и следователно можеше да си позволи да го повреди, и удари с цевта му стъклото. После извади зига и го насочи към стреснатия шофьор, целия засипан от блестящ дъжд стъкълца. На седалката до него бяха оставени телефона, пистолета му и запалка „Зипо“ с пакет цигари. Двигателят продължаваше да работи.

— Вън! — заповяда му Кавано.

Без да вдига облечените си в ръкавици ръце от волана, стреснатият скинхед хвърли поглед на пистолета до него.

— Вън! — викна Кавано.

Ужасен, шофьорът не вдигаше поглед от пистолета на седалката.

Кавано дръпна спусъка на зига и проби дупка в тавана на колата.

Свит одве, шофьорът изхвръкна от колата.

— Бягай! — Стреля още веднъж над голата му глава и шофьорът хукна през дъжда към паркинга.

— Прескот, скачай вътре!

Докато той изпълняваше заповедта, Кавано заобиколи колата и отвори шофьорската врата, но преди да влезе, се наведе и взе запалката. После я запали и я хвърли под ръждивия седан, където дъждът не можеше да я угаси и където от дупките в резервоара се бе събрала доста голяма локва бензин. Веднага избухнаха пламъци и обхванаха задницата на седана. Кавано седна зад волана на черната кола, включи на скорост и отпраши напред.

В огледалото за обратно виждане той видя седана да се разтърсва, когато резервоарът му, пълен предимно с изпарения, избухна. Но не експлодира, както мнозина смятат, че става. Нямаше никаква огнена топка. Нито взрив, все едно са избухнали тонове експлозив. Само едно буф и краткотрайно изригване на пламъци. Всъщност, ако резервоарът е почти пълен с гориво, в него няма достатъчно кислород, за да експлодира. Колата щеше да продължи да гори само отвън.

Хвърляйки последен поглед в огледалото, Кавано видя тримата побеснели мъже да излизат от входа. Стори му се, че и те, също като шофьора, носеха ръкавици. После излезе на улицата зад паркинга и ги изгуби от поглед.

Насочи се към изхода за магистралата, за да се включи отново в нея. Беше си направо лукс да се возиш в кола със здраво предно стъкло и изправни чистачки.

Тежката гръд на Прескот трескаво се издигаше и спадаше. Ръцете му бяха кръстосани на обширния му корем.

— Добре ли си? — Кавано се включи в магистралата, оставайки в крайната дясна лента, като се опитваше да се смеси с останалото движение. — Да не вземеш да ми извъртиш някой инфаркт, а?

— Не. Просто не мога да си поема… Задъхан…

— Не си във форма — забеляза той. — Трябва да полагаш повече грижи за себе си. — За да успокои Прескот, Кавано насочи мислите му към безопасно и спокойно близко бъдеще. — След като изчезнеш, ще имаш много възможности да правиш упражнения:

— Упражнения. Дори и тях чакам с нетърпение.

Някъде отдалеч пак долетя вой на сирени. Макар че Кавано искаше да се добере до „Титърбороу“ колкото е възможно по-бързо, спазваше ограничението на скоростта, за да не привлича внимание.

— Хубаво е да си на сухо. — Опитите му да успокои Прескот продължаваха.

— И на топло.

— Да.

Дрехите на Кавано бяха студени като рицарска броня. Шофьорът бе оставил парното да работи и той чувстваше вълните топъл въздух по лицето си.

Прескот потрепера.

— Засили парното — каза му Кавано. — Докрай.

С треперещи ръце Прескот заопипва копчетата на парното.

— Ти подпали оная кола там като… Какво, отвличаща маневра?

— Отчасти. Полицаите ще загубят време, докато се оправят с пожара и разберат какво е станало.

— Каза отчасти. — Месестото чело на Прескот се набръчка. — Има ли и друга причина?

— Пръстовите ни отпечатъци. — Кавано отново погледна в огледалото за обратно виждане. — Отначало смятах да оставя колата на паркинга. Така известно време нямаше да я открият. Щяхме да имаме време да изтрием отпечатъците си, преди да избягаме от района и да повикаме помощ. Обаче другата кола дойде и… Сега, след като я подпалих, няма какво да се притесняваме за отпечатъци. Повярвай ми: полицията щеше да направи изследвания за отпечатъци и щеше да разбере кои сме. Много лоша идея щом искаш да изчезнеш, а аз да остана невидим.

— Кавано.

— Какво?

— Не ти знам малкото име.