Единственият оцелял

Смаян, Прескот гледаше как мрежата с изкусно нарисувани дървета, гледани отгоре, се раздвижва — този път в обратна посока. Монтирана на здрави стълбове, които се движеха по релсов път, мрежата бавно се придвижи над групата, закри небето и скри хеликоптера.

— През зимата, когато вали сняг — заобяснява Дънкан, — има един сензор, който прибира мрежата автоматично, за да не се скъса от тежестта на снега. В бетона на площадката има монтирани реотани, които го стопяват. Спре ли бурята, мрежата се връща на мястото си. Снегът по околните дървета се стопява бързо, така че мрежата отново се слива с околната среда.

Роберто добави:

— В плана на полета, дето го попълних с диспечера от „Титърбороу“, като крайна точка съм вписал частно имение в тези планини. А всички долини си приличат малко или много. И описанието не е достатъчно подробно, така че ако някой реши да ни проследи по плана, нищо няма да стане. Дори и гости като вас не знаят точно в коя долина сме и вие няма да можете да се върнете тук, ако искате.

— А от радара разбрахме, че никой не ни е проследил — добави и Трейси.

— Никой не може да види хеликоптера и от небето — каза Чад. — Така че бъдете спокоен. По-голяма сигурност от тази, здраве му кажи.

— Ами термичното изображение на хеликоптера?

Въпросът на Прескот накара всички да се спогледат изненадано.

— Вие сте чували за термично изображение? — попита Кавано.

— А вие какво очаквате от един учен? Всеки предмет излъчва топлина. Всеки летателен апарат, снабден със сложни инфрачервени сензори, може да улови тази топлина, да очертае размерите й и така ще разбере какво се крие под дърветата или под камуфлажната мрежа и изобщо в тъмното.

— Тази апаратура се използва от военните и правоохранителните органи — каза Чад. — Всеки, който може да оборудва едно летателно тяло с такива неща, значи може да го оборудва и с други не толкова сложни неща.

— Като например картечници и ракети — допълни Трейси.

Прескот сви вежди.

— Това го казвате, за да ме окуражите ли?

— Искаме да кажем — намеси се и Кавано, — че тъй и тъй се притеснявате, притеснявайте се тогава и за напалм и за ракети.

На Прескот пак не му стана ясно.

Дънкан пристъпи към него.

— Основно правило при провеждане на операция по закрила на клиент е да приспособим сигурността към степента на заплаха. Ескобар има много пари и ресурси, но неговият вид операции не са достатъчно сложни, за да се налага снабдяването на летателен апарат с такава апаратура. И за толкова кратко време, с колкото разполагаше неговият екип, за да ни проследи. Такова понятие като „абсолютно сигурно място“ не съществува. Дори военният команден център в планината Шайен би бил уязвим, ако някой успее да вкара ядрено устройство в куфар. Но според обстоятелствата, като се има предвид заплахата, това, което Чад казва, е вярно. — В успокояващ жест Дънкан сложи ръка на рамото на Прескот. — Тук сте в такава безопасност, че повече от това не би могло да се желае.

Прескот се огледа наоколо с все още притеснен поглед.

— Къде ще се настаним?

— Ей там — посочи Трейси.

— Къде? Виждам само дървета.

— Вгледайте се по-добре.

— Онова хълмче ли? Зад него да няма хижа или нещо подобно?

— Нещо такова. — Кавано поведе Прескот между дърветата.

— След малко ще дойда и аз — обади се Роберто. — Първо трябва да заредя машината.

Той се отправи към помпата до навеса отстрани на площадката за кацане.

— Искате да кажете, че имате гориво тук? — изненадано попита Прескот.

— Подземен резервоар. На всеки шест месеца пристига цистерна и го пълни.

Залязващото слънце хвърляше дълги сенки. Хладният и лек ветрец миришеше на борови клони. Стъпките бяха заглушени от килима иглички.

Хълмчето, към което се доближиха, бе десетина метра високо, обрасло с хвойна. Виждаха се и четири-пет огромни камъка. Повел Прескот към него, Кавано заобиколи един от камъните и посочи към вграден в склона бетонен вход.

— Това е хижата. Е, нещо подобно на хижа.

Дънкан пристъпи във входа и стигна до желязна врата, до която имаше малко табло с цифри. Сензор за движение, задействан от протегнатата към таблото ръка на Дънкан, запали слаба светлинка. Закривайки с тяло таблото от Прескот, Дънкан натисна няколко цифри.

Ключалката се освободи със звънко щракане. Дънкан отвори вратата и алармата веднага започна да бипка.

— Ако не се деактивира за петнайсет секунди — каза Кавано на Прескот, — алармата пуска газ, който да обездвижи противника.

Дънкан се обърна към едно, подобно на външното табло и отново закривайки го с тялото си, набра необходимата комбинация. Бипкането спря. Сензорите за движение, монтирани вътре, запалиха осветлението.

— Добре дошли в бункера.

4.

Прескот влезе бавно и предпазливо и с още по-голямо учудване отколкото преди малко, когато бе видял камуфлажната мрежа да се отдръпва и да открива бетонната площадка.

Коридорът водеше до просторна всекидневна. Подът бе от полиран дъбов паркет. Мебелировката — кожена. Стените бяха боядисани слонова кост, покрити с полици за книги и импресионистични картини, а в единия край се виждаше голяма камина.