Единственият оцелял

Прескот обаче не прояви интерес към гледката и не обръщаше внимание на големите плексигласови илюминатори, които, както Дънкан обясни, бяха устойчиви на куршуми. Вътрешността на хеликоптера бе устроена по подобие на тази във вана — два реда седалки, обърнати един срещу друг. Но докато при направата на седалките в бронирания ван бе наблегнато на тяхната здравина в случай на нападение, тези, които Дънкан бе поръчал за покрития с кевлар хеликоптер, бяха изключително удобни — кожени, със стъпала за краката, с облегалки за ръцете, с устройство за регулиране наклона на облегалката.

Облечен в груби работни дрехи, които пак му изглеждаха тесни в гърдите и корема, Прескот не обръщаше внимание на гледката, зает да отговаря на въпросите на Дънкан и да му обяснява за Хесус Ескобар.

Кавано мълчеше. Каквото и да кажеше, можеше да навреди на правилното събиране на информация. Екипът трябваше да чуе проблема на Прескот от неговата уста.

В шумоизолираната кабина по едно време Дънкан най-сетне насочи вниманието си към Кавано.

— Нещо да добавиш?

— Успях да огледам доста добре хората и в двете коли. Не видях нито един латиноамериканец.

Роберто, който слушаше от пилотското място, се обади през рамо:

— Значи Ескобар спазва принципа за равнопоставеност между расите. Също както чернокожите невинаги наемат на работа само чернокожи.

— Такова нападение може да се проведе само с ресурсите на някой като Ескобар — каза Кавано.

— От това, което чух — обади се и Чад, — ми се струва, че те са съставили добре обмислен план. Похитителите са се престорили на бездомни наркомани, сливайки се с околната среда. В случай че господин Прескот реши да излезе от склада, те са били готови да го пипнат. А ако им е писнело да чакат, са били готови да издухат вратата с гранатомета. Когато Кавано се е появил, са помислили, че е пратен да го измъкне, и не са имали друг избор, освен да действат веднага.

— Ще се свържа с Агенцията за борба с наркотиците и ще им кажа да си запушат дупката — каза Дънкан.

— За бога, само не им казвай, че съм те наел да ми помогнеш да изчезна — стресна се Прескот. — Информаторът им там ще предаде информацията по-нататък.

— Не се безпокой — отвърна Дънкан. — Нямам намерение самият аз да ставам информатор. Отпусни се и се радвай на приятното пътуване.

— Къде ме водите?

— Където ще си в безопасност.

3.

Хеликоптерът следваше извивките на река Хъдзън на триста километра на север, минавайки над няколко градчета покрай брега, някои от които забулени в смог. След Кингстън, той се насочи на запад, навлизайки над ниските планини Катскил. Гъсто обрасли с растителност, тези планини бяха известни с многобройните си и живописни долини.

— Вижте! — каза изведнъж Кавано, сочейки към стълба дим, издигащ се от едно било на север.

— Да — кимна Дънкан. — Пролетта беше суха.

— Досега слушах радиообмена — каза им Роберто през рамо, работейки с уредите за управление. — Дъждът не могъл да стигне дотук, обаче бурята и светкавиците са стигнали. Именно те са подпалили гората. Но пожарът е малък. Казват, че вече бил изолиран.

Дънкан отново кимна и огледа небето зад тях.

— Някой да не ни следи?

Хеликоптерът бе преустроен така, че да събере сложна специализирана електроника, включваща мощна радарна система, която можеше да изолира всяко летателно тяло, следващо курса им.

Роберто набра някакви цифри на клавиатурата и впери поглед в екрана на радара.

— Nada.1

— Действай тогава.

Роберто прелетя над един връх и се спусна в малка долинка, която бе гъсто обрасла с вечнозелена растителност.

— Погледнете надолу, господин Прескот — каза Чад. — Това ще ви се стори интересно.

Хеликоптерът слезе още по-ниско в долината.

— Какво да гледам? — попита Прескот. — Виждам само борове.

— Точно това трябва да видите — каза Трейси.

— Пак не… — Прескот впери съсредоточен поглед надолу.

Работейки умело с уредите за управление, Роберто натисна някакъв бутон.

— А сега виждате ли нещо?

— Не ви… Внимавай, ей! Ако слезеш още малко, ще се забиеш в дърветата… Боже господи!

От мястото си Кавано не можеше да види това, което Прескот наблюдаваше. Но прекрасно знаеше какво е. Част от гората — някъде около трийсетина квадратни метра — изведнъж се раздвижи. И под нея се появи бетон.

— Какво, по… — промърмори Прескот смаяно.

— Най-добрата мрежа за камуфлаж, която може да се намери — каза Дънкан. — Макар да слязохме толкова близо, пак не може да се различи от околната среда.

Хеликоптерът кацна леко на бетонната площадка. Роберто изключи двигателите, а останалите разкопчаха коланите си, отвориха вратата и слязоха долу.

— Внимавайте — обади се Кавано.

Усещайки вятъра от все още въртящите се лопати на ротора, той накара Прескот да се приведе.

Групата се запъти вляво, право към затворено електрическо табло, монтирано на един стълб сред дърветата до площадката за кацане.

Дънкан го отключи и отвори.

— Трябва да изчакаме лопатите да спрат въртенето си, иначе могат да засмучат мрежата.

После Дънкан натисна един бутон. Чу се тихото бръмчене на мотор.