Единственият оцелял

— Ще се измъкнем. — Надяваше се да е прозвучал достатъчно уверено. — Представи си какво може да се случи по-нататък и какво трябва да направиш. Не се оставяй да бъдеш изненадана от нещо, което не си си представяла.

— Представям си слънце.

— Което скоро ще видиш.

— Бъдещето време е прекрасно.

— И още как.

Внезапно откъм входа долетя бръмчене, което означаваше, че плочата се вдига. Чу се шум от много стъпки, слизащи по стълбите. Проблеснаха фенерчета, но лъчите им бяха насочени малко по-нависоко и затова влизащите не можаха да видят водата.

— Доведох ви доктора — каза Грейс.

Затаили дъх в помещението, Кавано и Джейми не помръднаха.

— Къде сте? — прогърмя сърдито гласът на Грейс.

Никакъв отговор.

— Къде сте? Мамка му, излизайте веднага! Предупредих ви какво ще стане, ако се опитвате да се криете.

Никакъв отговор.

— Искате светлинни гранати, светлинни гранати получавате — изръмжа Грейс.

Чу се шум от раздвижване. Кавано си помисли, че всички си слагат наушници, за да си предпазят тъпанчетата. Той напипа в тъмното ръцете на Джейми и ги притисна към ушите й, после бързо направи същото и със своите. Тази предпазна мярка би помогнала, ако светлинната граната бъде хвърлена на известно разстояние от тях, но ако паднеше в същото помещение… Нямаше да ги убие, но трясъкът щеше да бъде такъв, че никакви ръце не биха могли да облекчат убийствената болка.

Кавано чу, или по-скоро си представи, как една от гранатите издрънчава на пода в едно от помещенията. Приглушената експлозия сгъсти въздуха около него. Отскачайки от бетона, трясъкът се оказа нещо, което той по-скоро усети, отколкото чу.

Разтърси го още един.

И още един — този път по-близо.

Кавано притисна длани към ушите си с всичка сила. Гръмна още една граната и Джейми се притисна към него, трепереща от ужас. Експлозиите бяха наблизо и Кавано виждаше отражението на ослепителния блясък от стените на коридора. Предполагаше, че Грейс и хората й си закриват очите.

Следващата експлозия беше още по-близо. В мигновената светлина на светкавиците се виждаха фигурите на въоръжени с автомати мъже, крачещи бавно по коридора. Доколкото Кавано можеше да прецени, Грейс и хората й бяха до водата. Бяха си запушили ушите и вероятно нямаше да чуят шляпането на краката си, но вече всеки момент сигурно щяха да сведат поглед надолу, за да видят в какво са стъпили.

Всъщност те вече го бяха направили. Тъй като в определения интервал не последва експлозия, Кавано предпазливо отдалечи длани от ушите си.

— Каква е тая вода? — попита Грейс. — И откъде, по дяволите, е дошла?

Кавано потупа Джейми по рамото, усещайки я как реагира на уговорения знак. Тя се хвана с две ръце за колана, закачен на куката, уви го няколко пъти около китките си и увисна на него, вдигайки крака над водата.

— Проверете последните две помещения! — заповяда Грейс.

Кавано веднага усука няколко пъти колана около дясната си ръка и сви колене над водата. В същото време посегна с другата ръка към куката, на която бе окачил двете жици, откачи ги и ги хвърли във водата.

Ако не успеем… помисли си той.

Очакваше да види искри в момента, в който жиците се потапят във водата, но не видя нищо такова и разбра, че двамата с Джейми са обречени. Съжалявам, Джейми, каза си той.

Разнесе се някакъв странен и призрачен звук, който го накара да свие вежди озадачено.

Аааааааааауууууууууууххххххххх.

Идваше откъм коридора. Нисък, гърлен, животински. Последваха го и други подобни звуци.

Уууууууууууухххххххххххххх.

Кавано разбра, че това са стонове на хора, разтърсвани от ударите на електрически ток. Туп. Дум. После още дрънкане. Автоматите падаха от ръцете им, издрънчавайки на бетона. Фенерчетата също зачаткаха по пода, но без да гаснат, тъй като бяха с водоустойчиво покритие.

Ууууууууууууууухххххххххххххххххххххххххххххххххххх.

В призрачната светлина на изпопадалите по пода фенерчета по стените на коридора играеха уголемени сенки на падащите и гърчещи се от ударите на тока мъже. Екна оглушителен откос от автомат и звукът се заби безмилостно в тъпанчетата на Кавано, но този път не можеше да си сложи длани на ушите, защото дясната му ръка бе заета да го държи над водата. Автоматът продължи да стреля безразборно, куршумите рикошираха от бетона с писък. Мъжете крещяха. Кавано не знаеше дали някой от тях стреля, защото е забелязал въображаема заплаха или защото спазмите от тока го караха да дърпа спусъка. Празните гилзи падаха във водата като дъжд, дрънчаха, удряйки се една в друга. Щрак. Пълнителят свърши и след секунда и този автомат издрънча на пода.

Уууууууухххххххх.

Една след друга подмятащите се бясно сенки се умиряваха.

Ух.

В коридора се възцари призрачна тишина. Увиснал на дясната си ръка, Кавано извади жиците от водата, закачи ги отново на куката, прекъсвайки веригата, и каза:

— Готово.

6.