Единственият оцелял

Кавано трескаво се извъртя към стената зад него. От нея бяха свалили електрическо табло, чиито очертания още си личаха. С изключение на ключа в горния десен ъгъл, който вероятно даваше ток към входа, всички други ключове бяха свалени. От дупките им висяха разноцветни кабели.

— Тук сигурно имат собствен кладенец — предположи Кавано. — Което означава, че им трябва помпа. И водата не тече, защото помпата няма ток.

Двамата впериха погледи в жиците и се помъчиха да отгатнат кой кабел за кой ключ е бил. При по-внимателен оглед Кавано забеляза, че кабелите са горе-долу по чифтове. Той хвана два от кабелите и допря оголените им краища. Нищо не се случи. После ги пусна и повтори същото с друг чифт. Нищо.

Джейми започна трескаво да прави същото.

— Колко време ни остава още?

— По-малко от петнайсет минути.

Огънят бавно гаснеше и сенките се сгъстяваха.

Кавано допря още две жици една в друга и от тях изхвърчаха искри. Но потеклият ток не оказа никакво видимо влияние върху нищо наоколо. Той раздели жиците, но ги огъна така, че после да може лесно да ги намери.

— По-бързо — прошепна Джейми и тревожният й шепот отекна в мрака.

Когато вече едва виждаше жиците, които трябваше да съединява, Кавано свали сакото си и скъса ризата си по шевовете. Потръпна от хладината, лъхаща от бетона. След като запали едно парче от ризата си, той отново се извърна към жиците и чак тогава чу тихото бръмчене някъде под пода и шума на водата в главната тръба.

— Стана! — каза възбудено Джейми. — Намерих жиците, без да искам.

В другата стая се чу плисъкът на водата от отворената тръба в банята.

Опитвайки се да потисне възбудата си, Кавано забеляза някакво очертание на пода, където сигурно е била фурната. После насочи вниманието си към стърчащите от стената до таблото куки. Те явно са служили да държат аспиратора на фурната, каза си той.

Притискан от времето, Кавано отново насочи вниманието си към жиците от таблото.

— Трябват ни по-дълги.

Джейми дръпна две жици от някаква дупка в стената и ги издърпа по цялата им дължина. Двамата с Кавано хванаха по една и започнаха трескаво да ги огъват нагоре и надолу, за да ги скъсат.

През това време помпата продължаваше тихо да бръмчи и да бълва вода през отворената тръба в другата стая.

Докато Кавано с помощта на зъбите си издърпа капачетата на жиците, пламъкът пак започна да намалява. Джейми запали още едно парче от ризата му и издърпа огъня в коридора.

— Не виждам никаква вода по пода — каза тя тревожно.

Двамата се завтекоха към тръбата и видяха, че вода се е събрала само в средата на помещението.

— Божичко, има сифон! — възкликна Джейми, свали блейзъра си и запуши с него сифона.

Напрегнати и задъхани, двамата загледаха как водата се събира. Усещайки леко замайване, Кавано си даде сметка, че сдържа дъха си.

Блейзърът държеше добре. Локвата в средата започна да нараства. Когато стигна до вратата към коридора, Кавано издърпа огъня обратно в съседната стая.

Чуха се енергични плисъци и Кавано разбра, че оттатък Джейми се опитва трескаво да изтласква водата в коридора. Застанал до мястото, където е било електрическото табло, той грабна двете жици, които преди това бе огънал. Все още без да ги допира една в друга, той ги издърпа докъдето можаха да стигнат и ги свърза с двете жици, които двамата с Джейми преди малко бяха откъснали. Върховете им стигнаха до пода.

На вратата се появи Джейми, запъхтяна от усилието, с проблясващи на слабия пламък очи.

— Водата тръгва навсякъде.

— Трябва да я докараме дотук.

Той изтича в коридора и в светлината на угасващия парцал успя да види, че потъналият в мрак под е покрит съвсем леко с вода. Той я заизтласква навън, мъчейки се да я закара в съседната стая.

Преди обаче да е стигнала дотам, той изтича пред нея, вдигна жиците, все още без да ги допира, и ги окачи на една от куките така, че да не се докосват.

Водата бавно се плъзна в помещението.

— Джейми, приготви си колана.

В същото време той изтръска загасващия огън от своя колан и натопи токата му във водата, охлаждайки метала. После прекара края на колана през токата и го закопча, образувайки кръгче. Джейми направи същото и със своя колан. Така направените примки те окачиха на куките.

Двамата зачакаха в напрегната тишина водата да угаси огъня. Точно преди горящото парче плат да изсъска в прииждащата вода, Кавано раздели жиците за помпата.

Бръмченето под тях престана. А също и плискането оттатък.

Отново потънали в непрогледна тъмнина, двамата зачакаха. От нахлулата вода стана още по-хладно. Кавано се разтрепера още по-силно, защото вече бе гол до кръста. В тъмнината чуваше напрегнатото дишане на Джейми.

Той се опита да я разсее.

— Когато всичко това свърши, ще те науча на невро-лингвистично програмиране.

— Това пък какво е?

— Начин за използване на езика така, че да контролираш мислите и чувствата си.

— Като свърши ли? Ето че май точно това правиш в момента. Мъчиш се да ме убедиш, че ще се измъкнем.