Единственият оцелял

— „Лятно място“. — Грейс зачете краткото описание на сюжета: — „Любов в курортен град в Мейн“. Може би Прескот е искал да отиде да живее в Мейн. — Тя смени разпечатките. — Клинт Ийстууд. Трилър, викаш, а?

— Всеки случай определено не беше филм за войната, нито пък уестърн.

— „Мръсният Хари“.

— Не.

— „Магнъм форс“. „Законът“. „Мъртвият басейн“.

— Не.

— „Параграфът на Айгер“. „Посвири ми малко“. „Тежката и Леката стъпка“. „Въжеиграчът“.

— Не.

Кавано изведнъж си спомни заглавието и с усилие успя да запази неутрално изражение.

— Почваш да ме дразниш. „Руски шпалир“. „Новобранецът“. „На огневата линия“.

— Не.

— „Съвършен свят“. „Абсолютна власт“. „Истинско престъпление“. „Кървава работа“.

— Не.

— Определено ме дразниш. Край на списъка. Край на дискусиите. Докторът ще е тук до трийсет минути. За мен ще е удоволствие да гледам как те омагьосва.

Грейс сърдито се обърна и си тръгна. Едгар и въоръжената охрана я последваха. Бетонната плоча пак се спусна. И отново Кавано изпрати с копнеж последните лъчи на слънцето. И отново ги обгърна абсолютна тъмнина.

5.

Този път тъмнината бе толкова осезаема, че сякаш ги стегна в прегръдката си.

Джейми звучеше така, като че ли й бе трудно да диша. А краката на Кавано омекнаха толкова, че му се искаше да залепи гръб за някоя стена и да се свлече на пода. С усилие отпъди това усещане.

— Има едно нещо в наша полза — каза той.

— Не мога да си представя какво може да е — отвърна Джейми.

— Пак не ни взеха коланите. — Увереността в гласа му обаче не заблуди никого. Той протегна ръце и опипом стигна до помещението, в което се бяха скрили. После клекна долу и с пипане по пода успя да намери колана си там, където го бе хвърлил. — Дай ми и твоите ръкави. Всъщност има още едно нещо в наша полза. — Кавано се надяваше гласът му да е прозвучал по-уверено от първия път. — Не дадох на Грейс всички клечки.

Той извади една от клечките в джоба си и я драсна в откъснатото парче драскало.

Нищо не се случи.

Господи, май не съм откъснал достатъчно драскало, помисли си той. С бясно биещо сърце, Кавано опита отново — този път клечката пламна и той успя да види изписаното по лицето на Джейми облекчение.

Тя извади скъсаните ръкави от джоба си. Кавано закачи единия за токата на колана и доближи горящата клечка под него. Двамата впериха нетрепващи погледи в колебливата светлинка, сякаш животът им зависеше от нея. Платът се запали.

— Жадна съм.

— Аз също. За това е виновен адреналинът.

— Устата ми е толкова суха… Да можех да пийна само глътка вода. Ако не бяха свалили крановете…

Изведнъж Кавано видя, дори и на тази светлина, как очите на Джейми внезапно светнаха, сякаш се бе сетила за нещо.

— Какво? — попита я той.

— Къде според теб е била банята?

Тя се извърна, излезе в коридора и тръгна с колеблива крачка по него.

Кавано повлече колана подире й.

— Какво ти дойде на ума?

Тя му каза.

— Може би — отвърна той. — Може и да стане.

— Но всичко зависи от водата — каза Джейми.

Двамата трескаво и отчаяно запретърсваха помещенията от дясната страна на коридора и накрая стигнаха до предпоследното, от чиито стени се подаваха множество тръби — остатъци от мивки, тоалетни чинии и душове.

— Мамка му, сложили са им тапи! — ядоса се Джейми. — Мислех си, че може да са оставили малки кранчета. Тогава работата щеше да стане.

— Пак може да стане. — В помръкващата светлина на ръкава Кавано огледа една тръба, която бе по-дебела от останалите. Главата на тапата бе квадратна.

— Да, но нямаме ключ да развием тапите!

— Свали си колана.

— За какво ти е — учуди се Джейми, но още преди да зададе въпроса, бе започнала да го изнизва от панталона си.

Благодарен, че има какво да прави, за да се разсее от страха, Кавано подпали другия ръкав на Джейми и под слабата светлина разгледа внимателно двупластовия колан. Грапавият пласт на всяка страна бе обърнат навън.

— Дай да видим сега колко е здрав.

Той прекара края на колана през токата и направи примка. После наниза примката върху квадратната глава на тапата и стегна колана. Когато му се стори, че е достатъчно стегнат, той задърпа колана, мъчейки се да завърти тапата. Ръцете му се напънаха. Краката му едва успяваха да запазят сцеплението си с пода.

Тапата не помръдваше.

Джейми също хвана колана.

Двамата задърпаха с общи усилия. Тапата скръцна пронизително и малко се врътна. Те се напънаха здраво и тапата изведнъж се разви свободно.

Кавано бързо свали колана от тапата и я доразви с ръка. Беше се надявал, че водата ще бликне силно под налягане, но дори и когато тапата остана в ръката му, от тръбата не капна и капка.

— Тук някъде трябва да има главен кран — каза Джейми. — Сигурно е спрян.

Повлякъл тлеещия ръкав с колана, Кавано тръгна след нея към последното помещение.

— Ето го!

Това бе явно помощна стая и в колебливата светлина от ръкава освети дебела тръба, която излизаше от пода и бе свързана с мрежа от по-тънки тръби. Главната тръба имаше кран. Джейми го завъртя, но дори и развит докрай, по него не зашумя вода. Нито пък от съседната стая долетя плисък.

— Спрели са водата от друго място.