Единственият оцелял

— Климатичната и отоплителната инсталация. Може би ще успеем да се промъкнем през някой въздуховод — бързо каза Джейми. — Може би има някоя вентилационна шахта, излизаща на повърхността.

Двамата излязоха в главния коридор. Застанал до стълбите, Кавано вдигна поглед към тавана и видя шейсетсантиметров отвор, от който вентилационната решетка липсваше.

Приклякайки, той направи столче с ръце и подкани Джейми да стъпи на него. Тя се подчини и Кавано я вдигна нагоре. Бе висока и стигна отвора без никакви проблеми. После мушна ръка в него.

— Не мога да мина оттук и гарантирам, че и ти няма да можеш. По дяволите, вентилационните въздуховоди във филмите са винаги толкова големи, че по тях може да мине средно голям слон.

Кавано я пусна на земята, а в това време пламъкът започна да гасне.

— Какво каза още Грейс? Какво друго са свалили оттук?

— Батериите и крановете за вода. Осветителните тела. И…

— Знаем, че има ток. — Кавано хвърли поглед на кабелите, стърчащи от стените. — В противен случай моторчето, дето вдига плочата, няма да работи.

— А къде е копчето, с което се пуска това моторче отвътре?

Джейми се насочи към жиците, щръкнали от стената. По краищата им имаше пластмасови капачета.

Кавано ги свали и огледа оголените краища на жиците.

— Ключът, който е бил вързан тук, е бил най-близо до стълбите. Ако допра тези жици една в друга, кръгът ще се затвори, но дали ще отвори вратата?

Осветеното от помръкващата светлина лице на Джейми се обърна към него, изпълнено с надежда. После надеждата в очите й угасна.

— Отвън няма начин да не пазят. Ще чуят и ще видят, че плочата се вдига.

— Може и да има начин. Ако само чукна двете жици една в друга, ще има звук и движение, но само за миг. Вероятността да не го чуят е голяма. И поне ще разберем дали така можем да управляваме плочата.

— Е, и какво от това? Пак ще си останем тук.

— Известно време — уточни Кавано. — Докато сметнем, че моментът е подходящ да отворим вратата докрай.

— Преди или след като доктор Ратиган те натъпче с химикали, за да опресни паметта ти?

На този въпрос Кавано нямаше отговор. Трябва все пак да пробваме нещо, каза си той.

Тъкмо когато се канеше да чукне двете жици една в друга, плочата мръдна сякаш самичка, моторчето бръмна и тя започна да се вдига.

На фона на ярката светлина отвън се появиха силуетите на Грейс, Едгар и половин дузина въоръжени мъже.

Кавано стъпи на тлеещия ръкав, за да го изгаси, после хвана Джейми за лакътя и я дръпна в мрака на едно от помещенията. Нямаше представа какво се мъчи да постигне, но всичко бе по-добре, отколкото да стои отпред на открито. Извади кибритеното пакетче от джоба си, откъсна няколко клечки от него, скъса и малко драскало и ги скри в друг джоб. След това смачка пакетчето в шепата си.

Тежките стъпки по стълбата подсказваха, че първи долу слизат въоръжените мъже. Грейс и Едгар идваха след тях.

— Покажете се — каза Грейс. — Ако ни карате да ви търсим, ще хвърляме по една светлинна граната във всяка стая.

Заплахата да им спукат тъпанчетата бе достатъчна да накара Кавано да излезе, последван от Джейми.

— Тук мирише на пушек — каза Грейс и сведе поглед към черното петно на пода, останало от изгорелия ръкав.

— Да ни свети — отвърна Кавано.

— Как успяхте да го запалите?

— С кибрит.

Грейс изгледа Едгар презрително.

Бе достатъчно светло и Кавано забеляза, че въоръжените мъже нямаха онзи характерен вид на едри дебелаци, който се добива от носенето на кевларена бронежилетка под ризата. Затова пък имаха колан с накачени по него радио, по една берета, резервни пълнители и светлинни гранати.

Кавано хвърли поглед към панталоните на Едгар. В десния джоб имаше нещо тежко и то вероятно бе единият от пистолетите, които той бе взел от тях. Щипката от ножа се подаваше от другия му джоб.

— Хвърли кибрита насам — заповяда му Грейс.

Кавано се подчини.

— Какво, да не си минал с колата през него? — Грейс взе кибрита от пода и поради това, че бе смачкан на топка, не можа да види, че от него липсват няколко клечки и парче драскало. — Горе в колата имам компютър и достъп до интернет. — Тя размаха няколко разпечатки. — Преди да дойде докторът, може би няма да е зле да опиташ да опресниш паметта си по лесния начин. Трой Донахю. — В падащата отгоре светлина Грейс започна да чете от едната разпечатка: — „Висок, рус и синеок любимец на тийнейджърите, известен с вдървената си игра. Връх на популярността му — края на петдесетте и началото на шейсетте. По-големи хитове — «Лятно място», «Сюзан Слейд», «Париш», «Приключение в Рим», «Уикенд в Палм Спрингс».“ Някой от тях да ти звучи познат?

— Видях само кутията на касетата — отвърна Кавано. — Нямам представа за какво става въпрос във филма. Името на актрисата, играеща главната героиня, бе написано отвън. Кажи ми имената на някои актриси.

Грейс отново заби поглед в разпечатката.

— Кони Стивънс. Сандра Дий. Сюзан Плешет. Стефани Пауърс.

— Сандра Дий — каза Кавано, разбирайки, че трябва все пак да каже нещо, за да не си играе с търпението на Грейс.