Единственият оцелял

Акумулаторната батерия сигурно е била изтощена след едногодишен престой в килера. Следователно на Нора Вейдънс й е отнело известно време да я зареди, което показва смразяващо обмисляне на подробностите. Полицията намерила адаптера за променлив ток и агрегата за зареждане, включени в един контакт в кухнята.

Във вторник сутринта Нора отишла зад къщата и поставила камерата на масата във вътрешния двор. Използвала две книги като подпора, за да наклони камерата до желания ъгъл и след това я включила.

Докато камерата работела, тя нагласила пластмасовия стол на три метра от обектива. Отново погледнала през визьора, за да се увери, че столът е в кадър.

След това се върнала при стола, леко го преместила и се е съблякла пред камерата, което не е в стила на човек, който ще се самоубива. Старателно сгънала блузата, чорапите и бельото си и ги е оставила настрани върху плочките.

Съблечена, излязла от обхвата на обектива и очевидно отишла в кухнята. След четирийсет секунди се върнала с касапски нож. Седнала на стола с лице към камерата.

Според заключението на съдебния лекар Нора Вейдънс, която е била в добро физическо и както дотогава се е смятало, психическо състояние, се е самоубила. Хванала касапския нож с две ръце и яростно забила острието в корема си. На третия път издърпала ножа и се изкормила. Хвърлила го и се свлякла на стола, след по-малко от минута умряла от загуба на кръв.

Камерата продължила да снима до края на двайсетминутната осеммилиметрова касета.

Два часа по-късно в десет и половина Такаши Мишима, шейсет и шест годишен стар градинар, при обичайния си обход открил тялото и веднага извикал полицията.

Когато Кларис завърши разказа си, Джо промълви:

— Исусе!

Боб наля още уиски. Ръцете му трепереха и бутилката тракаше по чашите. Накрая Джо каза:

— Предполагам, че полицията разполага със записа.

— Да — каза Боб.

— Значи този видеозапис ви е известен от втора ръка. Искам да кажа, че никой от вас не го е гледал.

— Аз не съм — каза Боб. — Но Кларис го е гледала.

Тя се беше втренчила в питието си.

— Казаха ни какво има на касетата, но нито аз, нито Боб можехме да повярваме, независимо че ни го казваше полицията и че нямаха причина да ни лъжат. В петък сутринта преди погребението отидох до полицейското управление и изгледах записа. Трябваше да знаем. И сега знаем. Когато ни върнат касетата, ще я унищожа. Боб не трябва никога да я вижда. Никога.

Макар че Джо вече изпитваше голямо уважение към тази жена, тя се издигна още повече в очите му.

— Има някои неща, които не са ми много ясни — каза той. — Мога ли да ви задам няколко въпроса?

— Давайте — каза Боб. — Ние също имаме много въпроси по отношение на този запис, хиляди проклети въпроси.

— Първо, всичко изглежда така, сякаш няма никаква възможност Нора да е действала по принуда.

Кларис поклати глава.

— Това е нещо, което никого не можеш да накараш да направи насила, нали? Не само с психологически натиск или заплахи. Освен това никой друг не е влязъл в обхвата на камерата. Очите й не се насочваха към някого извън обхвата на камерата. Била е сама.

— Кларис, когато описа записа, звучеше така, сякаш Нора е действала като машина.

— Тя изглеждаше точно по този начин почти през цялото време. Никакви емоции, лицето й беше безизразно.

— Почти през цялото време? Значи в един момент е показала някакво чувство?

— Два пъти. След като почти ce беше съблякла, тя се поколеба, преди да си свали бельото. Тя беше стеснителен човек, Джо. Това е най-странното в тази история.

Със затворени очи, Боб промълви:

— Дори ако приемем, че е била душевно разстроена, трудно е да си представим, че се е снимала гола или че е искала да бъде намерена по този начин.

Кларис каза:

— Има висока ограда около задния двор. Съседите не са могли да я видят. Но Боб е прав, тя не би искала да я намерят в този вид. Както и да е, докато се канеше да си свали бельото, се поколеба. Накрая този студен и безразличен поглед се промени. За миг лицето й се изкриви от ужас.

Като правеше гримаси, докато извикваше във въображението си ужасната сцена, Кларис описа този момент, сякаш отново го виждаше:

— Погледът й е безизразен, клепачите й сякаш се затварят… изведнъж очите й се разширяват и придобиват някаква дълбочина. Лицето й се изкривява… изглежда така шокирана, ужасена. Отчаяно изражение, което спира дъха па човек. Но то се задържа само секунда-две, след това тя потреперва и изражението изчезва, тя става отново като машина. Сваля си бельото, сгъва го и го оставя настрана.

— Прилагала ли е някакво лечение? — попита Джо. Да допуснем, че е приела медикамент, който причинява нервно разстройство или драстична промяна на поведението.

Кларис отговори:

— Нейният доктор ни каза, че не й е предписвал никакво лечение. Но заради поведението й пред камерата полицията подозира, че може да е взела наркотици. Правят се токсикологични тестове.