Елементарните частици

Според малцината, с които Джерзински общува в Ирландия, през последните седмици у него настъпва някакво умиротворение. Върху тревожното му и напрегнато преди лице е изписан покой. Прави далечни разходки без определена цел, броди дълго и замечтано по „Скай Роуд“; остава насаме с небето. Пътят на запад се вие между хълмовете, ту стръмен, ту полегат. Морето искри, хвърля подвижни отблясъци върху далечните скалисти островчета. Облаците бързо се скупчват на хоризонта в грамадна светла маса с неясни очертания, но с необичайна плътност. Той крачи дълго, без усилие, с влажно от леката морска омара лице. Привършил е своите трудове и знае това. В стаята, превърната от него в работен кабинет, чийто прозорец гледа към нос Ерисланан, той вече е сложил в ред бележките си — няколкостотин страници, посветени на най-разнообразни теми. Резултатите от същинските му научни разработки са побрани в осемдесет машинописни страници — не е сметнал за необходимо да излага в подробности изчисленията си.

В късния следобед на 27 март 2009 година той отива до централната поща в Голуей. Изпраща най-напред първия екземпляр от трудовете си до Академията на науките в Париж, а след това втория до списание „Нейчър“ във Великобритания. За случилото се след това съществуват много малко сведения, фактът, че колата му е открита в непосредствена близост до Охръс Пойнт, естествено навежда на мисълта за самоубийство, още повече че нито Уолкот, нито някой от техническия персонал на Центъра остава изненадан от подобен изход. „Той носеше у себе си някаква ужасна печал — сподели впоследствие Уолкот, — струва ми се, че беше най-тъжният човек, когото съм срещал в живота си, при това думата тъга ми изглежда твърде слаба: по-точно би било да кажа, че носеше у себе си разруха, пълно опустошение. През цялото време бях с впечатлението, че за него животът е бреме, че е скъсал всякакви връзки с всичко живо. Мисля си, че е издържал тъкмо толкова, колкото е било необходимо, за да довърши трудовете си, и никой от нас не би могъл да си представи какви усилия му е струвало това“.

Въпреки всичко около изчезването на Джерзински продължава да витае някаква загадъчност, а фактът, че тялото му така и не е открито, дава начало на онази упорита легенда, според която той бил заминал за Азия, и по-конкретно за Тибет, където да съпостави своите трудове с учението на традиционния будизъм. В наши дни тази хипотеза единодушно е опровергана. От една страна, няма никакви следи от предполагаемо негово отпътуване със самолет от Ирландия; от друга страна, рисунките, открити върху последните страници на неговия бележник, смятани известно време за мандали, в крайна сметка са изтълкувани като комбинация от келтски символи, подобни на тези от „The Book of Kells“.

Днес е прието да се смята, че Джерзински е намерил смъртта си в Ирландия, където сам е избрал да прекара последните си години. Мислим също така, че след като приключва трудовете си, чувствайки се лишен от всякакви човешки връзки, той е предпочел да умре. Многочислени свидетелства говорят за магическата сила, с която го привлича тази крайна точка на западния свят, постоянно окъпана в нежна, изменчива светлина, където той обича да се разхожда и където, както сам пише в последните свои бележки, „небето, светлината и водата се сливат в едно“. Днес смятаме, че Мишел Джерзински е влязъл в морето.

Епилог

Известни са ни множество подробности за живота, за физическия облик и за характерите на героите от този разказ; въпреки това настоящата книга трябва да се разглежда като фикция, по-скоро като правдоподобно възпроизвеждане на основата на откъслечни спомени, а не като отражение на еднозначна и удостоверена истина. Макар от публикуваните „Клифдънски бележки“, сложна смесица от спомени, лични впечатления и теоретични разсъждения, нахвърляни от Джерзински през периода 2000–2009 година по времето, когато работи върху своята основна теория, да научаваме много неща за живота му, за лутанията, конфликтите и драмите, определили неговия особен мироглед, в биографията му и в личността му остават немалко бели петна. В замяна на това случилото се впоследствие принадлежи на Историята и събитията, произтекли от публикуваните трудове на Джерзински, са толкова пъти описвани, коментирани и анализирани, че можем да се ограничим тук с едно кратко изложение.