Читаем Елементарните частици полностью

От гледна точка на секса годината беше започнала добре. Напливът на момичета от страните на Източна Европа беше свалил цените и сега можеше да си осигури релаксация за 200 франка, при положение че само няколко месеца преди това му се бе налагало да дава по 400 франка. За съжаление през април му се отвориха сериозни разходи по ремонта на колата след произшествие, което при това бе по негова вина. Банката започна да го притиска и се бе наложило да стегне колана.

Надигна се на лакът и си сипа първото за деня уиски. Броят на „Суинг Магазин“ беше отворен на същата страница, върху която някакъв тип само по чорапи с видимо усилие виреше члена си срещу обектива, името му беше Ерве.

Не си падам по това, повтаряше си Брюно, не си падам. Обу гащетата си и се отправи към санитарния възел. В крайна сметка, мислеше си с надежда той, вчерашната индианка например става за чукане. Големите, леко увиснали цици вървят чудесно с една испанска близалка, каквато от три години не му бяха правили. Много му харесваха испанските близалки, но проститутките не ги обичаха много. Може би мразеха да им пръскат сперма право в лицето? Дали за тях влагаха повече време и повече от себе си, отколкото за обикновената свирка? Испанската близалка се смяташе за нетипична, не беше включена в ценоразписа и затова човек трудно можеше да накара да му я направят. Изглежда, за момичетата тя беше нещо интимно. Елемент от личните отношения, и толкова. Много пъти Брюно бе искал испанска близалка, а в замяна бе получавал обикновена свирка, тоест минет. Все пак понякога бе успял да постигне своето, но испанската близалка си оставаше рядка стока, поне така смяташе той.

В този момент Брюно стигна до корпус №8. Беше се примирил с мисълта, че ще види стари кранти, и затова бе направо потресен, когато попадна на тийнейджърки. Бяха четири, между петнайсет — и седемнайсетгодишни, стояха при душовете, точно срещу редицата умивалници. Две от тях, само по долнище на банския, чакаха реда си, докато другите две се плискаха с вода, мятаха се като мренки под струите и пискаха; бяха съвсем голи. Гледката беше прелестна и необикновено еротична; за него това бе като незаслужен подарък. Усети напрежение в гащетата си; извади с една ръка члена си и се притисна до стойката на умивалника, докато с другата пъхна четката за зъби в уста. Главичката на члена бе гореща, издута, в плен на ужасяващ сърбеж; на върха вече се бе появила една капка.

Едно от момичетата, слабичка брюнетка, излезе изпод душа, взе една хавлия и доволно попи водата от младите си гърди. Дребно червенокосо момиче свали слипа си и застана под струите; космите на слабините й бяха златисторуси. Брюно тихо простена и усети, че му се вие свят. В мислите си вече онанираше. Съвсем спокойно би могъл да свали гащетата си и да отиде да чака пред душовете. Представяше си как стои възбуден пред тях, как им казва нещо от рода на „Топла ли е водата?“. Разстоянието между двата душа беше не повече от петдесет сантиметра; ако застанеше редом с рижата, твърде възможно беше тя неволно да докосне члена му. При тази мисъл още по-силно му се зави свят и се наложи да се хване за ръба на фаянсовия умивалник. В същия момент отдясно изскочиха две момичета, които се смееха гръмко; бяха по черни шорти на флуоресциращи ивици. Брюно прибра клюмналия си член в гащите и започна да си мие зъбите.



Малко след това, все още под впечатлението на преживяното, тръгна надолу към подредените за закуска маси. Седна настрани и не заговори никого; дъвчеше корнфлейкса с добавка на витамини и си мислеше за вампиризма на сексуалното влечение, за неговия фаустовски аспект. Съвсем погрешно според него говореха за хомосексуализъм. Самият Брюно на практика никога не беше срещал хомосексуалисти, но в замяна на това познаваше мнозина педерасти. Някои от тях, за радост малцина, предпочитаха момченца и най-често се оказваха задълго в затвора с неподлежащи на съкращаване присъди. Повечето педерасти обаче харесват младежи между петнайсет и двайсет и пет години; отвъд тази възраст всички бяха дърти скапани задници. Вижте как се отнасят помежду си двама стари педали, обичаше да казва Брюно, наблюдавайте ги внимателно и ще забележите, че между тях може да има симпатия и дори взаимна привързаност, но изпитват ли те желание един към друг? Ни най-малко. Мерне ли се наоколо някой млад, закръглен задник на възраст от петнайсет до двайсет и пет години, те са готови да се разкъсат един друг подобно на грохнали пантери, в надпревара кой по-напред да се добере до въпросния закръглен задник; ето за какво си мислеше Брюно.

Както в много други случаи, разсъждаваше той, така наречените хомосексуалисти се превръщат в образец за останалата част от обществото. Самият той например беше на четирийсет и две години, но дали изпитваше желание към жените на същата възраст? По никакъв начин. Напротив, за едно младо котенце в минипола беше готов да стигне до края на света. Или поне до Банкок. Та това са само тринайсет часа със самолет.

3

Перейти на страницу:

Похожие книги

1. Объективная диалектика.
1. Объективная диалектика.

МатериалистическаяДИАЛЕКТИКАв пяти томахПод общей редакцией Ф. В. Константинова, В. Г. МараховаЧлены редколлегии:Ф. Ф. Вяккерев, В. Г. Иванов, М. Я. Корнеев, В. П. Петленко, Н. В. Пилипенко, Д. И. Попов, В. П. Рожин, А. А. Федосеев, Б. А. Чагин, В. В. ШелягОбъективная диалектикатом 1Ответственный редактор тома Ф. Ф. ВяккеревРедакторы введения и первой части В. П. Бранский, В. В. ИльинРедакторы второй части Ф. Ф. Вяккерев, Б. В. АхлибининскийМОСКВА «МЫСЛЬ» 1981РЕДАКЦИИ ФИЛОСОФСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫКнига написана авторским коллективом:предисловие — Ф. В. Константиновым, В. Г. Мараховым; введение: § 1, 3, 5 — В. П. Бранским; § 2 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 6 — В. П. Бранским, Г. М. Елфимовым; глава I: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — А. С. Карминым, В. И. Свидерским; глава II — В. П. Бранским; г л а в а III: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — С. Ш. Авалиани, Б. Т. Алексеевым, А. М. Мостепаненко, В. И. Свидерским; глава IV: § 1 — В. В. Ильиным, И. 3. Налетовым; § 2 — В. В. Ильиным; § 3 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, Л. П. Шарыпиным; глава V: § 1 — Б. В. Ахлибининским, Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — А. С. Мамзиным, В. П. Рожиным; § 3 — Э. И. Колчинским; глава VI: § 1, 2, 4 — Б. В. Ахлибининским; § 3 — А. А. Корольковым; глава VII: § 1 — Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — Ф. Ф. Вяккеревым; В. Г. Мараховым; § 3 — Ф. Ф. Вяккеревым, Л. Н. Ляховой, В. А. Кайдаловым; глава VIII: § 1 — Ю. А. Хариным; § 2, 3, 4 — Р. В. Жердевым, А. М. Миклиным.

Александр Аркадьевич Корольков , Арнольд Михайлович Миклин , Виктор Васильевич Ильин , Фёдор Фёдорович Вяккерев , Юрий Андреевич Харин

Философия
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения

Иммануил Кант – один из самых влиятельных философов в истории, автор множества трудов, но его три главные работы – «Критика чистого разума», «Критика практического разума» и «Критика способности суждения» – являются наиболее значимыми и обсуждаемыми.Они интересны тем, что в них Иммануил Кант предлагает новые и оригинальные подходы к философии, которые оказали огромное влияние на развитие этой науки. В «Критике чистого разума» он вводит понятие априорного знания, которое стало основой для многих последующих философских дискуссий. В «Критике практического разума» он формулирует свой категорический императив, ставший одним из самых известных принципов этики. Наконец, в «Критике способности суждения» философ исследует вопросы эстетики и теории искусства, предлагая новые идеи о том, как мы воспринимаем красоту и гармонию.В формате PDF A4 сохранён издательский дизайн.

Иммануил Кант

Философия
Социология искусства. Хрестоматия
Социология искусства. Хрестоматия

Хрестоматия является приложением к учебному пособию «Эстетика и теория искусства ХХ века». Структура хрестоматии состоит из трех разделов. Первый составлен из текстов, которые являются репрезентативными для традиционного в эстетической и теоретической мысли направления – философии искусства. Второй раздел представляет теоретические концепции искусства, возникшие в границах смежных с эстетикой и искусствознанием дисциплин. Для третьего раздела отобраны работы по теории искусства, позволяющие представить, как она развивалась не только в границах философии и эксплицитной эстетики, но и в границах искусствознания.Хрестоматия, как и учебное пособие под тем же названием, предназначена для студентов различных специальностей гуманитарного профиля.

Владимир Сергеевич Жидков , В. С. Жидков , Коллектив авторов , Т. А. Клявина , Татьяна Алексеевна Клявина

Культурология / Философия / Образование и наука