Елементарните частици

Ръководителката на групата по композиция имаше дълги черни коси, начервена с кармин голяма уста (като онези, за които казват, че „плачат за свирка“); беше облечена с клин и туника в черен цвят. Красива жена, и то от класа. Инак си е дърта курва, помисли Брюно, докато заемаше наслуки място в кръга на малобройните участници. От дясната му страна бе застанала мощна сивокоса лелка с дебели стъкла на очилата и болнаво землист цвят на лицето, която непрекъснато пухтеше. Отдалече вонеше на вино, макар да беше само десет и половина.

„За да ознаменуваме нашата първа среща — започна ръководителката, — за да приветстваме Земята и петте посоки, ще започнем с едно упражнение от хата йога, наречено поздрав към слънцето“. Последва описание на съвършено непонятна поза; кърканата до него се оригна. „Жаклин, ти си изморена — отбеляза йогинята, — не прави упражнението, ако не се чувстваш във форма. Просто си легни, след малко към теб ще се присъедини цялата група“.

Действително трябваше да легнат, докато кармичната наставница се отдаде на безсмислено, уталожващо словоблудство в балнеолечебния стил на Контрексевил5: „Навлизате в чудна, кристално чиста вода. Тя гали крайниците ви, корема ви. Отправяте благодарности към Майката Земя. Притискате се доверчиво към Майката Земя. Почувствайте вашето желание. Благодарете на самите себе си, че сте пробудили у себе си това желание“, и пр. Проснат върху мръсното татами, Брюно чувстваше как зъбите му тракат от раздразнение; кърканата до него се оригваше на равни интервали. В паузите издишваше с протяжно „Аааах!“ като външен израз на вътрешното си освобождаване. Кармичната досадница продължаваше своя речитатив, призовавайки земните сили, които облъчват вътрешностите и половите органи. След като мина през четирите елемента, тя заключи с фразата: „Сега, след като минахте отвъд рационалната менталност, сте във връзка с вашите дълбочинни нива. Призовавам ви да се отворите към безграничното пространство на творението“. „Цуни ме отзад!“, помисли си Брюно, докато с мъка се изправяше. Дойде ред на сеанс по писане, последван от общо представяне и прочит на текстовете. В цялата група имаше само една жена, която хващаше око: беше дребничка, с рижи коси, в джинси и тениска; отговаряше на името Ема и бе написала абсолютно тъпо стихотворение, в което ставаше въпрос, за някакви лунни овце. Общо взето, всички направо преливаха от благодарност, че са влезли в контакт с Майката Земя и с Бащата Слънце. Дойде ред на Брюно. С мрачен глас той прочете краткото си съчинение:

Такситата — същински педерасти,
не спират даже да ти кажат здрасти.

„Онова, което чувстваш — подхвана йогинята, — се дължи на лошата енергия, от която все още не си се отърсил. Усещам, че дълбочинните пластове у теб са претоварени. Можем да ти помогнем още тук и сега. Ще станем и ще оформим кръг“.

Всички се изправиха, уловиха се за ръце и се подредиха в кръг. Ще — не ще, Брюно се хвана отдясно за пияната, а отляво за отвратителен брадат дъртак, който донякъде напомняше Кавана6. Съсредоточено, но спокойно инструкторката по йога нададе протяжно „Ом!“. В отговор всички подхванаха по едно „Ом!“, сякаш цял живот само това бяха правили. Брюно направи дързък опит да се присъедини към звуковия съпровод на упражнението, когато внезапно усети, че губи равновесие и залита надясно. Под действието на хипнозата кърканата се просна на земята като чувал. Той пусна ръката й, но не успя да се задържи прав и падна на колене пред дъртата брантия, която се гърчеше върху постелката. Йогинята прекъсна за миг и невъзмутимо констатира факта: „Добре, Жаклин, ако имаш нужда да легнеш, направи го“. Очевидно двете бяха добри познати.

Вторият сеанс по писане мина малко по-добре: вдъхновен от мимолетното сутрешно видение, Брюно успя да сътвори следното стихотворение:

Лежа край чучура.
(Галя си кура!)
Чета си книжката.
(Галя си питката!)

Днеска Бог ми се яви,
сам в солариум лежеше.
Беше с хубави очи,
райска ябълка гризеше.

Де ли живее?
(Чворът ми пее!)
В рая, изглежда.
(Чепът се свежда!)