Елементарните частици

„Има много хумор…“ — отбеляза йогинята с леко неодобрение. „Мистика — обади се наслуки кърканата, — само че няма никакъв смисъл…“ Какво имаше да става с него? Докога щеше да търпи всичко това? И струваше ли си? Брюно съвсем сериозно си задаваше този въпрос. Веднага след края на сеанса той се втурна към палатката, без дори да се опита да заговори рижата; имаше нужда от едно уиски преди обяда. Когато приближи, ненадейно попадна на едно от момичетата, които бе наблюдавал при душовете; с изящно движение, при което гърдите й се повдигнаха, тя откачи от въженцето дантелените гащички, които бе простряла да съхнат предната вечер. Брюно почувства, че всеки момент ще избухне във въздуха и ще се разпръсне на мазни нишки из целия къмпинг. Всъщност какво се бе променило след края на неговото собствено юношество? Изпитваше все същите желания и живееше със същото съзнание, че вероятно никога няма да може да ги задоволи. В един свят, който се прекланя единствено пред младостта, човешките същества постепенно биват разкъсвани. По време на обяда забеляза една католичка. Не бе трудно да разбере, че е такава, тъй като носеше на шията си голям железен кръст; освен това долните й клепачи бяха подпухнали и придаваха дълбочина на погледа, присъщ на католичките, понякога на мистичките (честно казано, нерядко и на алкохоличките). Имаше дълги черни коси, много бяла кожа, беше слабичка, но инак я биваше. Срещу нея седеше момиче с рижаворуса коса от швейцарско-калифорнийски тип; беше висока поне метър и осемдесет, със съвършено тяло и пращеше от здраве. Беше ръководителка на занятията по тантра. В действителност беше родом от Кретей и се наричаше Брижит Мартен. В Калифорния си бе направила пластична операция на бюста и бе минала през посвещаване в мистичните учения на Изтока; освен това бе променила името си. След завръщането си в Кретей в продължение на една година бе водила групи по тантра в търговския център „Фланад“ под името Шанти Мартин. По всичко личеше, че католичката изпитва към нея огромно възхищение. Отначало Брюно успя да се включи в разговора, който се въртеше около храненето с естествени продукти, тъй като имаше известна представа за житните кълнове. Скоро обаче те превключиха на религиозни теми и той изгуби нишката. Трябва ли Исус да бъде сравняван с Кришна и ако не — с кого? По-добър ли е Рентентен от Ръсти?7 Макар да беше католичка, католичката не харесваше папата; според нея със средновековния си мироглед Йоан-Павел II пречел на духовния напредък на Запада. „Вярно, съгласи се Брюно, папата е папуас“. Странното сравнение привлече вниманието на двете събеседнички. „А пък Далай Лама може да си мърда ушите“, завърши печално той, дояждайки стека от соя.

Изведнъж католичката си тръгна, без да дочака кафето. Не искала да закъснее за занятието по личностно развитие на тема правилата на да-да. „Вярно, да-да, няма грешка!“ — възкликна разпалено швейцарката и на свой ред стана. „Благодаря за компанията…“ — обърна се тя към Брюно с любезна усмивка. Значи все пак се бе справил нелошо. „Да разговаря човек с тези повлекани, е все едно да пикае в писоар, пълен с фасове, или да сере в кенеф, пълен с дамски превръзки; всичко излиза навън и вони“. Телата са разделени помежду си от пространство. Словото прекосява гъвкаво пространството между телата. Когато не получат отклик, думите увисват във въздуха, започват да гният и да вонят, това е безспорно. Словото е в състояние да разделя дори когато е предназначено да установи връзка.

Брюно се изтегна на един шезлонг край басейна. Момичетата глупаво подскачаха, подканяйки момчетата да ги блъснат във водата. Слънцето беше в зенита си; край синята водна повърхност се срещаха и разминаваха лъскави голи тела. Брюно машинално разтвори „Шестимата приятели и Човекът с ръкавицата“, вероятно най-добрия роман на Пол-Жак Бонзон, преиздаден неотдавна в поредицата „Библиотек верт“. Под едва поносимите лъчи на жаркото слънце бе приятно човек да се пренесе в мъглите на Лион в компанията на вярното куче Капи8.

Следобедната програма му предоставяше избор между гещалт масаж, освобождаване на гласа и прераждане в гореща вода. По принцип най-загряващ, изглежда, беше масажът. Доби представа в какво се състои освобождаването на гласа, когато на път за масажа зърна десетина души в състояние на крайна възбуда да подскачат насам-натам под ръководството на тантристката и да крякат като подплашени пуйки.