Елементарните частици

В този момент тя танцуваше с Карим. Двамата представляваха странна двойка; той с петнайсет сантиметра по-нисък от нея, охранен и лукав, редом с тази едра германска кобила. Танцуваше ухилен, без да спре да говори, рискувайки да се отклони от основната си цел — свалката; въпреки това се очертаваха изгледи да му излезе късметът: тя също се усмихваше, гледаше го с любопитство, едва ли не очаровано, веднъж дори избухна в смях. В другия край на поляната мъжът й обясняваше на един потенциален последовател причините за зараждането на розенкройцерството през 1530 година в провинция Долна Саксония. На равни триминутни интервали тригодишният му син, непоносим русокос сополанко, започваше да реве, че му се спи. С една дума, пред очите му отново се разиграваше типична сцена от реалния живот. Недалеч от Брюно двама мършави типове с вид на свещеници обсъждаха действията на сваляча. „У него има огън, разбираш ли — обясняваше единият от тях. — Той няма пари да й плати, при това е грозен, дебел и дори по-нисък от нея. Но в този мръсник има огън, там е разликата“. Другият унило кимаше с глава, прехвърляйки между пръстите си въображаема броеница. Докато допиваше водката с портокалов сок, Брюно откри, че Карим е успял да отмъкне розенкройцерката до един обрасъл с трева склон. С едната ръка я беше прегърнал през врата, а с другата ръка бъркаше под полата й. „Тази нацистка кучка май вече разтваря крака…“, мислеше си той, докато се отдалечаваше от танцуващите. Тъкмо преди да излезе от осветения кръг, зърна как някакъв тип, който напомняше ски инструктор, опипва задника на католичката. За самия него оставаше кутията с равиоли в палатката.

Преди да се прибере, в знак на отчаяние той провери гласовата си поща. Имаше едно съобщение. „Сигурно си заминал на почивка, раздаде се спокойният глас на Мишел. — Обади ми се, като се върнеш. Аз също съм в отпуск, и то задълго“.

4

Върви, достига границата. Ято грабливи птици кръжат в небето около невидим център, по всяка вероятност мърша. Мускулите на краката му гъвкаво следват неравностите на пътя. Наоколо се шири хълмиста степ; на изток се открива безконечен хоризонт. От вчера не е ял; вече не изпитва никакъв страх.

Събужда се облечен, проснат напреко на леглото. Пред входа на магазина „Монопри“ камион стоварва стока. Минава седем часа.

Дълги години Мишел бе водил чисто интелектуален начин на живот. Чувствата, които определят битието на хората, не представляваха за него обект на внимание; той изобщо не бе запознат с тях. В наши дни човек може да организира живота си с абсолютна точност; касиерките в супермаркета отвръщаха на краткия му поздрав. През последните десет години в неговия блок се смениха много обитатели. Понякога се оформяше двойка. Тогава той ставаше свидетел на преместването; приятелите на двамата мъкнеха по стълбището кашони и лампи. Бяха млади и понякога се смееха. Често (но невинаги) при поредната раздяла скъсалите се пренасяха едновременно. В такива случаи се освобождаваше жилище. Какво би трябвало да се заключи от това? По какъв начин можеха да се интерпретират подобни случки? Трудно би могло да се каже.

Самият той искаше просто да обича, но в крайна сметка не желаеше нищо. Във всеки случай нищо конкретно. Животът, смяташе Мишел, би трябвало да бъде нещо просто; нещо, което може да се преживее чрез поредица дребни, безкрайно повтарящи се ритуали. Може би донякъде глуповати ритуали, но на които може да се има доверие. Живот без залози и без драми. Понякога излизаше да се разходи, наблюдаваше младежите и сградите. Едно беше сигурно: вече никой не умееше да живее. Всъщност преувеличаваше: имаше хора, които изглеждаха съсредоточени, водени от някаква кауза, битието им сякаш бе изпълнено със смисъл. Така например активистите на движението Акт Ъп смятаха за важно пускането по телевизията на рекламни клипове, които според други бяха порнографски, тъй като показваха в едър план различни хомосексуални пози. Като цяло персонажите водеха забавен и динамичен живот, белязан от различни събития. Имаха множество сексуални партньори и се съвкупяваха в задните помещения на гей баровете. Понякога презервативите се изплъзваха или се късаха. Тогава те умираха от СПИН, но в смъртта им имаше доблест и достойнство. По телевизията и преди всичко по канал TF1 постоянно вървяха предавания, предназначени да дават пример за достойнство. В младостта си Мишел бе искрено убеден, че страданието придава на човека особено достойнство. Сега беше принуден да признае пред себе си, че се е лъгал. Онова, което придаваше на човека особено достойнство, беше телевизията.

Въпреки постоянните и чисти радости, които му доставяше телевизията, той смяташе, че все пак трябва от време на време да се среща с хора. Освен това се налагаше да излиза за покупки. Лишен от точни ориентири, човек започва да се пилее и от него няма никаква полза.