Елементарните частици

На 9 юли сутринта (празника на света Амандина) той забеляза, че в магазина „Монопри“ тетрадките, класьорите и учебните пособия са подредени на видно място по лавиците. Това бе началото на рекламна кампания, чието лого „Начало на учебната година — без главоболия“ според него звучеше напълно неубедително. Та какво представляваше учението и трупането на знания, ако не едно безконечно главоболие?

На другия ден той откри в пощенската си кутия рекламния каталог „есен-зима“ на фирмата „Троа сюис“. Върху твърдата корица нямаше обозначен адрес; дали не го бе оставил някой рекламен агент? Тъй като отдавна пазаруваше по пощата, беше свикнал на подобни малки знаци на внимание, свидетелство за взаимна вярност. Очевидно лятото напредваше и търговските стратегии вече се ориентираха към есенното търсене; въпреки това времето си оставаше все така прекрасно и в действителност беше едва началото на юли.

Още като младеж Мишел бе прочел немалко романи, посветени на темата за абсурда, за безнадеждността на битието, за извечната празнота на ежедневието; тези екстремистки четива му се бяха сторили недотам убедителни. По онова време често се виждаше с Брюно. Брюно мечтаеше да стане писател; драскаше страница след страница и много онанираше. Благодарение на него откри Бекет. Вероятно Бекет действително беше писател, когото хората определят като велик, но Мишел така и не успя да дочете нито една негова книга. Това ставаше към края на седемдесетте години, когато той и Брюно бяха двайсетгодишни, но вече се чувстваха стари. Така щеше да бъде и занапред: щяха да се чувстват все по-стари и да се срамуват от това. Живееха във време, когато бе на път да се осъществи небивал прелом: трагичното предчувствие за смъртта щеше да бъде удавено от по-смътното и вяло усещане за стареене. Дори двайсет години по-късно Брюно все още не се бе сериозно замислял за смъртта и започваше да се съмнява дали въобще някога ще го направи. До самия си край той щеше да иска да живее, щеше да се бори срещу злочестините и несгодите на конкретното битие и срещу недъзите на грохващото си тяло. До последния момент щеше да моли за малка отсрочка, за още едно късче живот. И преди всичко до сетния си дъх щеше да дири поне още миг наслаждение, поне още едно лакомство. Колкото и да е нищожна пред лицето на вечността, една добре направена свирка доставя реално удоволствие; а това, мислеше си Мишел, докато прелистваше страниците с реклами на бельо (Корсетът ви прави още по-чувствена!), не бива да се отрича.

Самият Мишел рядко онанираше; фантазиите, които можеха да внушат на младия учен контактите чрез „Минител“, или срещите с реални млади жени (най-често търговски представителки на различни фармацевтични фирми) все по-бързо избледняваха в съзнанието му. Сега той спокойно контролираше постепенния залез на своята мъжественост чрез някое и друго невинно лъскане на бастуна, за което разполагаше с достатъчен материал благодарение на каталога „Троа сюис“, допълван от време на време с някой ласкав CD-ROM срещу 79 франка. Знаеше, че Брюно, напротив, пилее зрелите си години в гонитба на всевъзможни Долитки с големи гърди, заоблени задници и страстни устни; слава Богу, че поне имаше статут на държавен служител. Въпреки това не живееше в абсурден, а в мелодраматичен свят, съставен от чаши вино на бара, леки жени, снимки на топманекенки и случайната компания на странни личности. Докато светът на Мишел бе точен, исторически устойчив, но все пак белязан от някои търговски церемониали, като турнира „Ролан Гарос“, Коледа, Нова година, излизането веднъж на две години на каталога „Троа сюис“. Ако беше хомосексуалист, би могъл да вземе участие в кампаниите против СПИН или в Гей Прайд. Ако пък беше с по-свободни нрави, би се възторгвал по „Еротичния салон“. Ако се увличаше по спорта, в този момент щеше да следи по телевизията пиренейския етап на колоездачната обиколка на Франция. Потребител без особени пристрастия, той все пак посрещаше с радост петнайсетдневката на италианските стоки в кварталния супермаркет „Монопри“. Всичко това бе добре организирано, организирано по човешки начин; във всичко това можеше да има щастие, да бе поискал да постигне нещо по-добро, не би знаел как.