Читаем Елементарните частици полностью

Мнозина от летовниците, посещаващи „Мястото на промяната“, също като Брюно бяха около четирийсетте; също като него немалко от тях работеха в областта на културата и образованието, така че статутът им на държавни служители ги пазеше от обедняване. На практика всички те биха могли да бъдат причислени към левицата; и пак на практика всички те живееха сами, най-често в резултат на развод. Общо взето, се оказваше, че той е типичен представител на местното население, и след няколко дни си даде сметка, че започва да се чувства по-малко гадно от обикновено. Мистически настроените и абсолютно нетърпими по време на закуската лелки привечер, на аперитива, се превръщаха в жени, принудени да се състезават без всякаква надежда с по-младите от тях конкурентки. В това отношение единствено смъртта може да наложи равенство. Така в сряда следобед той се запозна с Катрин, петдесетгодишна бивша феминистка, принадлежала навремето към екстремистките около „Мари па клер“9. Имаше черна, много къдрава коса, матова кожа и вероятно на двайсет години е била доста привлекателна. Гърдите й все още бяха на висота, но в басейна той установи, че има огромен задник. Тя се преквалифицираше в областта на египетската символика, на слънчевите карти Таро и пр. Тъкмо се беше впуснала в обяснения за бог Анубис, когато Брюно смъкна гащетата си с мисълта, че тя няма да има нищо против една ерекция и че дори могат да станат приятели. За съжаление ерекцията така и не се получи. По бедрата й имаше дипли от мазнина, тя така и не разтвори крака и двамата се разделиха доста хладно.

Същата вечер, малко преди вечеря го заговори някакъв тип на име Пиер-Луи. Представи се като преподавател по математика и действително приличаше на такъв. Брюно го бе зърнал два дни преди това, по време на вечерта, посветена на креативността; тогава той представи скеч на тема зациклило доказателство на теорема в стила на комичния абсурд, който обаче изобщо не беше смешен. Драскаше удивително бързо по бялата дъска, като от време на време внезапно спираше; кожата на големия му плешив череп се сбръчкваше в знак на умствено напрежение, веждите му се повдигаха в гримаса, която нещастникът смяташе за забавна; маркерът оставаше неподвижен в ръката му за няколко секунди, след което той отново започваше да пише и да си мърмори под носа. В края на скеча пет-шест души изръкопляскаха по-скоро от съчувствие. Той се изчерви от смущение и с това всичко приключи.

През следващите няколко дни Брюно на няколко пъти успя да му се изплъзне. Най-често го виждаше с платнена шапка. Беше суховат и много висок, най-малко метър и деветдесет, като при това имаше коремче, което напомняше мехур и смешно се люлееше, когато при басейна се изкачваше към трамплина. Беше около четирийсет и пет годишен.

Тази вечер Брюно се измъкна още веднъж от досадния дългуч, като го остави да се впусне заедно с останалите в импровизации на африкански танци и се отправи нагоре към общата столова. Имаше едно свободно място до бившата феминистка, седнала срещу своя посестрима символистка. Тъкмо бе започнал рагуто с тофу, когато от другия край на редицата маси се зададе Пиер-Луи; лицето му грейна от радост, когато забеляза, че до Брюно има свободно място. Започна да говори, преди още Брюно да си е дал сметка за неговото присъствие; заекваше доста силно, а през това време двете съседки по маса периодично надаваха възторжени писъци. То не бяха превъплъщения на Озирис, то не бяха египетски марионетки… Така че на мъжете те не обръщаха никакво внимание. По едно време Брюно си даде сметка, че другият смешник му задава въпрос за неговата професия. „Нищо особено…“, отвърна уклончиво той, тъй като бе готов да говори за всичко друго освен за проблемите на образованието. Тази вечеря започваше да му действа на нервите, той стана да запали цигара. За нещастие тъкмо в този момент двете символистки също станаха от масата и си тръгнаха, въртейки задници, без дори да ги погледнат; вероятно именно това стана причина за последвалия инцидент.

Брюно се намираше на десетина метра от масата, когато се раздаде силен писък или по-скоро хриптене, в което нямаше нищо човешко. Той се обърна: Пиер-Луи бе станал морав и стискаше с все сила юмруци. С един скок, без да се засили, той скочи с два крака върху масата. Успя да си поеме дъх и хриптенето, което излизаше от гърдите му, престана. После започна да се разхожда по масата, удряйки с все сила главата си с юмруци; чиниите и чашите се разлетяха наоколо; той раздаваше ритници на всички страни, крещейки непрестанно: „Нямате право! Нямате право да се отнасяте така с мен!…“ Като никога не заекваше. Трябваше да се намесят петима души, за да могат да го укротят. Същата вечер бе приет в ангулемската психиатрична клиника.



Перейти на страницу:

Похожие книги

1. Объективная диалектика.
1. Объективная диалектика.

МатериалистическаяДИАЛЕКТИКАв пяти томахПод общей редакцией Ф. В. Константинова, В. Г. МараховаЧлены редколлегии:Ф. Ф. Вяккерев, В. Г. Иванов, М. Я. Корнеев, В. П. Петленко, Н. В. Пилипенко, Д. И. Попов, В. П. Рожин, А. А. Федосеев, Б. А. Чагин, В. В. ШелягОбъективная диалектикатом 1Ответственный редактор тома Ф. Ф. ВяккеревРедакторы введения и первой части В. П. Бранский, В. В. ИльинРедакторы второй части Ф. Ф. Вяккерев, Б. В. АхлибининскийМОСКВА «МЫСЛЬ» 1981РЕДАКЦИИ ФИЛОСОФСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫКнига написана авторским коллективом:предисловие — Ф. В. Константиновым, В. Г. Мараховым; введение: § 1, 3, 5 — В. П. Бранским; § 2 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 6 — В. П. Бранским, Г. М. Елфимовым; глава I: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — А. С. Карминым, В. И. Свидерским; глава II — В. П. Бранским; г л а в а III: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — С. Ш. Авалиани, Б. Т. Алексеевым, А. М. Мостепаненко, В. И. Свидерским; глава IV: § 1 — В. В. Ильиным, И. 3. Налетовым; § 2 — В. В. Ильиным; § 3 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, Л. П. Шарыпиным; глава V: § 1 — Б. В. Ахлибининским, Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — А. С. Мамзиным, В. П. Рожиным; § 3 — Э. И. Колчинским; глава VI: § 1, 2, 4 — Б. В. Ахлибининским; § 3 — А. А. Корольковым; глава VII: § 1 — Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — Ф. Ф. Вяккеревым; В. Г. Мараховым; § 3 — Ф. Ф. Вяккеревым, Л. Н. Ляховой, В. А. Кайдаловым; глава VIII: § 1 — Ю. А. Хариным; § 2, 3, 4 — Р. В. Жердевым, А. М. Миклиным.

Александр Аркадьевич Корольков , Арнольд Михайлович Миклин , Виктор Васильевич Ильин , Фёдор Фёдорович Вяккерев , Юрий Андреевич Харин

Философия
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения
Критика чистого разума. Критика практического разума. Критика способности суждения

Иммануил Кант – один из самых влиятельных философов в истории, автор множества трудов, но его три главные работы – «Критика чистого разума», «Критика практического разума» и «Критика способности суждения» – являются наиболее значимыми и обсуждаемыми.Они интересны тем, что в них Иммануил Кант предлагает новые и оригинальные подходы к философии, которые оказали огромное влияние на развитие этой науки. В «Критике чистого разума» он вводит понятие априорного знания, которое стало основой для многих последующих философских дискуссий. В «Критике практического разума» он формулирует свой категорический императив, ставший одним из самых известных принципов этики. Наконец, в «Критике способности суждения» философ исследует вопросы эстетики и теории искусства, предлагая новые идеи о том, как мы воспринимаем красоту и гармонию.В формате PDF A4 сохранён издательский дизайн.

Иммануил Кант

Философия
Социология искусства. Хрестоматия
Социология искусства. Хрестоматия

Хрестоматия является приложением к учебному пособию «Эстетика и теория искусства ХХ века». Структура хрестоматии состоит из трех разделов. Первый составлен из текстов, которые являются репрезентативными для традиционного в эстетической и теоретической мысли направления – философии искусства. Второй раздел представляет теоретические концепции искусства, возникшие в границах смежных с эстетикой и искусствознанием дисциплин. Для третьего раздела отобраны работы по теории искусства, позволяющие представить, как она развивалась не только в границах философии и эксплицитной эстетики, но и в границах искусствознания.Хрестоматия, как и учебное пособие под тем же названием, предназначена для студентов различных специальностей гуманитарного профиля.

Владимир Сергеевич Жидков , В. С. Жидков , Коллектив авторов , Т. А. Клявина , Татьяна Алексеевна Клявина

Культурология / Философия / Образование и наука