Елементарните частици

Особен момент на сближаване между обитателите на Мястото беше аперитивът, съпровождан най-често с музика. Тази вечер трима юнаци удряха там-тами, под чиито звуци петдесетина души тъпчеха на място и размахваха ръце на всички страни. В действителност това беше танц за прибиране на реколтата, който от известно време се отработваше на занятията по африкански танци; според традицията след няколко часа неколцина от участниците би трябвало да изпаднат или да се престорят, че изпадат в транс. В буквално, тоест остаряло, значение „транс“ означава състояние на силна тревога, страх пред неминуема опасност. „Предпочитам да се махна накъдето ми видят очите, отколкото да преживея отново подобен транс“ (Емил Зола). Брюно предложи чаша пино от Шарант на католичката.

— Как се казваш? — запита той.

— Софи — отвърна тя.

— Защо не танцуваш?

— Не харесвам африканските танци. Прекалено са…

Прекалено какви? Той разбираше смущението й. Прекалено първобитни? Очевидно не. Прекалено ритмични? Това вече намирисваше на расизъм. Ясно беше, че човек не може да каже открито нищо против идиотските африкански танци. Клетата Софи се опитваше да излезе от положението. Имаше приятно лице и изглеждаше красива с черните си коси, сините очи и светлата кожа. Имаше малки, но чувствени гърди. Сигурно беше бретонка.

— Бретонка ли си? — полюбопитства той.

— Да, от Сен Бриюк! — възкликна радостно тя. После добави: — Но обожавам бразилските танци.

Очевидно като оправдание, че не харесва африканските. Това бе напълно достатъчно, за да изкара Брюно от кожата му. Започваше здравата да му писва от тази пробразилска мания. Защо точно Бразилия? Доколкото му беше известно, Бразилия представляваше една лайняна страна, населена с тъпаци, които не могат да дишат без футбол и автомобилни състезания. Там насилието, корупцията и мизерията бяха достигнали ненадминати висоти. Ако някъде по света имаше отвратителна страна, това беше именно Бразилия.

— Софи! — възкликна поривисто Брюно. — Бих могъл да прекарам отпуската си в Бразилия. Ще се шляя из фавелите. В блиндиран микробус. Ще гледам осемгодишните убийци, които мечтаят да станат главатари на банди, и малолетните проститутки, които умират от СПИН на тринайсет години. Изобщо няма да ме е страх, защото ще съм скрит зад бронята. Това ще правя сутрин, а следобедите ще прекарвам на плажа в компанията на баснословно богати търговци на наркотици и на сутеньори. И във вихъра на този разюздан живот, на това безхаберие ще забравя за меланхолията на западняка. Софи, ти си права: веднага щом се прибера, ще направя справка в агенция „Нувел Фронтиер“.

Софи го гледа известно време, лицето й се бе свило в гримаса, а между веждите й се бе издълбала бръчка.

— Навярно много си страдал… — отбеляза накрая тя с тъга в гласа.

— Софи — възкликна отново Брюно, — знаеш ли какво пише Ницше за Шекспир? Че човек като него сигурно много е страдал, за да изпитва такава нужда да се прави на шут!… Винаги съм смятал Шекспир за прехвален автор, но като шут е направо ненадминат.

Млъкна и с удивление установи, че действително започва да страда. Понякога жените могат да бъдат толкова добри; на агресивността отвръщат с разбиране, на цинизма с нежност. Има ли мъж, който би се държал по такъв начин?

— Софи, много ми се иска да оближа пичката ти… — промълви той.

Този път тя не го чу. Беше се обърнала към същия ски инструктор, който преди три дни я опипваше по задника, и бе подхванала разговор с него. Брюно за момент остана слисан, сетне пое по поляната към паркинга. Хипермаркетът „Льоклер“ в Шоле беше отворен до десет вечерта. Докато се шляеше между рафтовете, си мислеше, че ако се вярва на Аристотел, дребничките жени принадлежат към вид, различен от човешкия. „Един дребен мъж според мен все още е мъж, пише философът, докато една дребна жена според мен принадлежи към друг вид твари“. Как би могло да бъде обяснено това странно разсъждение, влизащо в рязко противоречие с обичайния здрав разум на Стагирита? Брюно купи уиски, кутия равиоли и бисквити с джинджифил. На връщане съвсем се беше стъмнило. Докато минаваше край джакузито, долови шепот и сподавен смях. Спря с торбата от „Льоклер“ в ръка и надникна през клонака. Отвъд, изглежда, имаше две-три двойки — бяха млъкнали и се дочуваше само тихото плискане на пулсиращата вода. Луната се показа иззад облаците. В този момент пристигна още една двойка, която започна да се съблича. Отново се раздаде шепот. Брюно остави на земята полиетиленовата торбичка, извади члена си и започна да мастурбира. Изпразни се много бързо, тъкмо когато жената влизаше в топлата вода. Вече беше петък вечер и се налагаше да удължи престоя си тук с една седмица. Щеше да се стегне, да си намери момиче, да общува с хората.

6