Елементарните частици

Останаха прегърнати няколко минути, после мъжът се надигна и излезе от басейна. Преди да се облече, свали презерватива от члена си. Брюно с удивление забеляза, че жената не мърда. Стъпките на мъжа се отдалечиха и отново настана тишина. Тя изпъна крака във водата. Брюно направи същото. Ходилото й се плъзна по бедрото му, докосна члена му. С лек плисък тя се оттласна от отсрещния край и се приближи до него. Луната се беше скрила зад облаците; жената се намираше само на половин метър от него, но той така и не можеше да различи чертите й. Тя положи едната си ръка върху бедрото му, а с другата го прегърна през раменете. Брюно се прилепи до нея с лице на височината на гърдите й, които бяха малки и твърди. Откъсна се от края на басейна и се отпусна в прегръдките й. Почувства, че тя го влачи към средата, после започна бавно да се върти. Мускулите на шията й внезапно омекнаха и главата й натежа. Плискането на водата, което беше съвсем леко на повърхността, само на няколко сантиметра дълбочина се превръщаше в могъщо бучене. Звездите бавно се въртяха точно над лицето му. Той се отпусна в прегръдката й и възбуденият му член щръкна над водата. Тя леко разтвори ръце и той почти престана да усеща ласката й, чувстваше се в пълна безтегловност. Дългите й коси гъделичкаха корема му, после езикът на момичето докосна върха на члена му. Цялото му тяло потръпна от щастие. Тя събра устни и бавно, много бавно го пое в устата си. Той притвори очи, разтърсван от спазми на екстаз. Подводното бучене му действаше успокоително. Когато устните на момичето достигнаха основата на члена му, той усети движенията на гърлото й. Вълните на блаженство, които пробягваха по тялото му, ставаха все по-мощни, в същото време чувстваше как го люлее подводното течение; внезапно го обля гореща вълна. Тя леко свиваше гърлото си и цялата енергия на тялото му за миг се съсредоточи в члена. Оргазмът го накара да нададе рев; никога преди не бе изпитвал подобно наслаждение.

7 Разговор в караваната

Караваната на Кристиан се намираше на петдесетина метра от неговата палатка. Тя влезе, запали лампата, извади бутилка уиски „Бушмилс“ и наля в две чаши. Беше стройна, по-ниска от Брюно и навярно на младини е била красива, но чертите на лицето й бяха повехнали, а кожата — покрита с червени петна. Само косата й си оставаше разкошна, черна и с копринен блясък. Погледът на сините й очи беше мек и донякъде печален. Навярно бе на около четирийсет години.

— Понякога ме прихваща и спя с когото ми попадне — каза тя. — Само че за проникване непременно искам презерватив.

Облиза устни и отпи от чашата. Брюно я погледна; беше облякла само сив суитшърт и от кръста надолу беше гола. Венериното й хълмче бе приятно изпъкнало; за съжаление големите устни бяха доста увиснали.

— Ще ми се и аз да те докарам до оргазъм — каза той.

— Има време. Допий си чашата. Можеш да спиш тук, има достатъчно място — показа му тя двойното легло.

Обсъдиха наема на караваните. Кристиан не можела да спи на палатка, защото имала проблеми с гръбнака.

— При това доста сериозни — каза тя, а после добави: — Повечето мъже предпочитат свирката пред проникването, защото трудно стигат до ерекция. Когато им го поемеш с уста обаче, стават като малки деца. Струва ми се, че феминизмът им е нанесъл по-сериозни поражения, отколкото смеят да си признаят.

— Има и по-лоши неща от феминизма — промърмори мрачно Брюно. После изпразни чашата си наполовина, преди да посмее да продължи: — Отдавна ли познаваш Мястото?

— Практически от самото начало. Престанах да идвам, когато се омъжих, но сега прекарвам тук две-три седмици в годината. Първоначално го възприемахме като алтернатива, като убежище на новата левица; сега тук цари по-скоро духът на Ню Ейдж, но няма кой знае каква промяна. През седемдесетте години се интересувахме от източните мистични учения, а и досега тук има джакузи и масажи. Мястото е приятно, но малко печално; все пак тук има далеч по-малко насилие, отколкото навън. Религиозната атмосфера смекчава донякъде грубостта на свалката. Въпреки това има жени, които и тук страдат. Стареещите в самота мъже са далеч по-малко за оплакване в сравнение с жените в същото положение. Мъжете пият долнопробно вино, заспиват, зъбите им вонят; след това се събуждат, започват отначало и в края на краищата умират доста рано. Жените вземат успокоителни, занимават се с йога, ходят на психотерапевт; старостта им се проточва, а с нея и терзанията им. Продават отслабналите си и погрознели тела; съзнават това и се самоизмъчват. Въпреки всичко продължават, защото не могат да се разделят с желанието да бъдат обичани. От определена възраст нататък една жена винаги може да си намери мъж, но никога повече няма да бъде обичана. Какво да се прави, такива са мъжете.

— Преувеличаваш, Кристиан — меко възрази Брюно. — Ето сега например ми се ще да ти доставя удоволствие.

— Вярвам ти. Струва ми се, че ти си мил човек. Егоист си, но си мил.