Към три през нощта Брюно се стресна, събуди се и излезе от палатката; целият бе плувнал в пот. В къмпинга беше тихо, имаше пълнолуние, дочуваше се монотонното крякане на жабите. Седна на брега на езерото и зачака часа за закуска. На разсъмване му стана студено. Сутрешните занятия започваха в десет часа. Към десет без петнайсет се отправи към пирамидата. За момент се поколеба пред вратата, където имаше занимания по писане, после слезе на долния етаж. В продължение на двайсет секунди разчита програмата на групата по акварел, сетне изкачи няколко стъпала. Стълбището беше съставено от прави стъпала, по средата на които имаше къси извити сегменти. Във вътрешността на всеки от тях стъпалото се разширяваше, а след това отново се стесняваше. На върха на кривата имаше стъпало, по-широко от всички останали. Седна точно на това стъпало. Облегна се на стената. Чувстваше се по-добре.
Редките моменти на щастие през ученическите години Брюно бе изживял именно така, седнал на стъпалата между два етажа след започването на часовете. Опрял гръб в стената на равно разстояние между двете площадки, той чакаше, като ту притваряше очи, ту отново ги отваряше широко. Разбира се, от време на време минаваше някой и тогава се налагаше да стане, да вземе чантата си и да тръгне забързано към класната стая, където вече течеше урокът. Но по-често не идваше никой, всичко наоколо бе така спокойно; тогава, полека и сякаш незабележимо, с кратки прелитания нагоре по покритите с плочки сиви стъпала (вече не беше в час по история, още не беше в час по физика) духът му се извисяваше към радостта.
Сега естествено обстоятелствата бяха различни: сам бе решил да дойде тук, да вземе участие в живота на това ваканционно селище. На горния етаж имаше занятие по писане; точно под него рисуваха акварел; по-надолу сигурно правеха масажи или провеждаха курс по холотропно дишане; още по-надолу, изглежда, отново се бе събрала групата по африкански танци. Навсякъде наоколо човешки същества живееха, дишаха, стремяха се да изпитат удоволствие или да подобрят собствените си възможности. По всички етажи човешки същества се стараеха да напреднат в социален, сексуален, професионален или космически план. Както е прието да се казва, „работеха върху себе си“. Самият той усещаше, че му се доспива; не желаеше повече нищо, вече не се стремеше към нищо, не вземаше участие в нищо; бавно и постепенно духът му се извисяваше към царството на небитието, към чистия екстаз на неприсъствието в света. За пръв път от тринайсетгодишна възраст Брюно се почувства почти щастлив.
Прибра се в палатката и спа в продължение на три часа. Когато се събуди, отново беше във форма и усети, че се възбужда. Сексуалната фрустрация поражда у мъжа безпокойство, което се изразява в силни спазми на равнището на стомаха; сякаш спермата се изкачва към коремната кухина и пуска пипала чак до гърдите. Самият орган е болезнен, през цялото време гори и леко сълзи. Не беше мастурбирал от неделя насам и вероятно това му беше грешката. Последният мит на Запада е, че сексът е нещо, което трябва да се прави; просто трябва да се прави секс. Той нахлузи банските и пъхна презервативите в чантата с рязко движение, което го накара да избухне в смях. Години наред постоянно бе носил у себе си презервативи, които така и не му бяха послужили; във всеки случай проститутките винаги имаха собствен запас.
Плажът беше пълен с чичковци по шорти и с млади момичета по прашки, което му вдъхна надежда. Купи си пакетче чипс и започна да се шляе сред летовниците, докато накрая погледът му бе привлечен от едно момиче на двайсетина години, с разкошни гърди — закръглени, твърди, с вирнати нагоре зърна с цвят на карамел. „Добър ден…“, поздрави я той. Последва пауза, през която момичето разтревожено се намръщи. „Добър ден — повтори той, — ще ми посочите ли основните места, където се продават сладкарски изделия?“ „Какво?“, възкликна момичето и се надигна на лакът. Едва тогава той забеляза слушалките на уокмена в ушите й и продължи пътя си, размахвайки ръце, подобно на Питър Фалк в сериала „Коломбо“. Нямаше смисъл да упорства: подобно начинание
Докато се придвижваше по заобиколен път към морето, той се стараеше да съхрани в паметта си гърдите на момичето. Ненадейно точно пред него от водата излязоха три тийнейджърки; даде им не повече от четиринайсет години. Забеляза къде са кърпите им и постла своята на няколко метра от тях; те не му обръщаха никакво внимание. Съблече припряно тениската си, покри се с нея и извади члена си. В абсолютен синхрон момичетата свалиха сутиени, за да пекат гърдите си. Преди още да успее да се докосне с ръка, Брюно буйно се изпразни направо в тениската. Простена тихо и се просна на пясъка. Работата беше свършена.