Елементарните частици

Първият отчет за опитите на Аспе се появи в брой 48 на „Физикъл ривю“ със заглавие „Експериментална проверка на мисловния експеримент на Айнщайн-Подолски-Розен: ново нарушаване на неравенствата на Бел“. Джерзински бе сред съавторите на статията. Няколко дни по-късно при него дойде Деплешен. По това време той бе четирийсет и три годишен и ръководеше Института по молекулярна биология към Националния център за научни изследвания в Жиф сюр Ивет. С времето бе започнал да си дава сметка, че му убягва нещо съществено в механизма на генните мутации и че това нещо вероятно е свързано с дълбочинни явления на атомно равнище.

Първата им среща се състоя в стаята на Мишел в студентското градче. Деплешен ни най-малко не се удиви от печалната и сурова обстановка: очакваше нещо от този род. Беседата им продължи до късно през нощта. Наличието на завършен списък основни химически елементи, напомни Деплешен, още през първото десетилетие на XX век дава тласък на размислите на Нилс Бор. Планетарният модел на атома, базиран върху теорията за електромагнитните и гравитационните полета, по принцип би трябвало да доведе до неограничен брой решения, до възможността за съществуване на безкрайно множество химически вещества. Въпреки това Вселената е съставена от стотина елемента, чийто списък е неизменен и непоклатим. Подобно положение, напълно ненормално от гледна точка на класическите теории за електромагнетизма и уравненията на Максуел, непременно би трябвало, подчерта Деплешен, да доведе до развитието на квантовата механика. Според него в настоящия момент биологията се намира в сходно положение. Наличието в цялото животинско и растително царство на идентични макромолекули, на неизменни клетъчни ултраструктури не би могло по негово мнение да се обясни в тесните рамки на класическата химия. По един или друг начин, който засега остава скрит, квантовата теория взема непосредствено участие в регулирането на биологичните явления. Именно там се открива едно съвършено ново поле за изследвания.

Още през тази първа вечер Деплешен остана поразен от широтата на мисълта и спокойствието на своя млад събеседник. Покани го на вечеря за следващата събота в своя дом на улица „Екол политекник“. На нея щеше да присъства и негов колега, биохимик, автор на трудове върху ДНК транскриптазите.

Първото впечатление на Мишел, когато се озова в жилището на Деплешен, бе, че се намира посред филмов декор. Мебели от светло дърво, подове с теракотено покритие, афганистански килими, репродукции на Матис… До този момент бе имал смътна представа за живота на тази охолна, културна прослойка, с изтънчен и уверен вкус; сега вече можеше да види във въображението си и останалото: фамилно имение в Бретан и може би селска къща в Либерон. „Остава да чуем и квинтетите на Барток“, помисли за миг той, докато се захващаше с първото блюдо. Вечерята бе с шампанско, а за десерт поднесоха шарлота с ягоди и малини, полята с великолепно полусухо розе. Именно тогава Деплешен изложи своя проект. Можел да сключи договор за още едно място към своя научен екип в Жиф; нужно било Мишел да придобие допълнителни знания в областта на биохимията, но това можело да стане бързо. Междувременно Деплешен щял да поеме ръководството на докторската му дисертация, а след защитата Мишел щял да получи редовна щатна длъжност.

Мишел погледна кхмерската статуетка, поставена над камината, която представляваше проповядващ Буда; изработката бе изключително изящна. После се изкашля и прие предложението.

Необикновеният напредък на приборостроенето и белязването с радиоактивни изотопи даде възможност през последното десетилетие да се натрупа огромно количество информация. Въпреки това, разсъждаваше сега Джерзински по отношение на теоретичните въпроси, повдигнати от Деплешен по време на онази тяхна първа среща, те не бяха напреднали дори на сантиметър.

Към полунощ мисълта му отново се насочи към марсианските бактерии; откри в Интернет петнайсетина съобщения по въпроса, преди всичко от американски университети. Наличните аденин, гуанин, тимин и цитозин бяха в нормални пропорции. Донякъде от нямане какво да прави той се включи в сайта на университета в Ан Арбор и откри там доклад върху проблема на стареенето. Алисия-Марсия-Коелю обръщаше внимание върху загубата на кодиращи сегменти в ДНК по време на последователното деление на фибропласти от тъкани на гладките мускули; само по себе си това не бе изненада. Той я познаваше тази Алисия; именно тя преди години го бе лишила от невинност след обилно полята вечеря по време на конгреса по генетика в Балтимор. Беше толкова пияна, че дори не можа да му помогне да свали сутиена й. Докато той се бореше с копчетата на роклята й, тя успя да сподели с него, че минава през труден, дори мъчителен период, тъй като неотдавна се разделила с мъжа си. После всичко протече нормално; удиви се сам на себе си, че е в състояние да се възбуди, да проникне в нея и дори да се изпразни, без при това да изпита каквото и да било удоволствие.

5