Елементарните частици

— Може би съм малко груба — добавяше тя, — но познавам отлично тези представителки на поколението от шейсет и осма, които вече са прехвърлили четирийсетте. Нали и аз съм от тях. Стареят в самота и вагините им на практика са мъртви. Поговори с коя да е от тях само пет минути и ще ти стане ясно, че изобщо не вярват на всички тези чакри, кристали и светлинни вибрации. Опитват се да повярват, дори понякога успяват да го постигнат за два часа, докато трае занятието. Усещат ангелското присъствие и вътрешното цвете, което се разтваря в коремите им, но часът свършва и те отново откриват, че са самотни, остарели и погрознели. И тогава изпадат в криза и реват. Не си ли забелязал? Тук често могат да се видят жени, изпаднали в криза, особено след занятията по дзен. В действителност те и нямат избор, защото на всичко отгоре не им стигат парите. Кажи-речи всички са ходили на психотерапевт и това ги е довършило финансово. Всички тези мантри и Таро са пълна глупост, но все пак са по-евтини от психоанализата.

Ами да, психотерапевтите и зъболекарите… — добави разсеяно Брюно. Той положи глава между разтворените й бедра и почувства, че така ще заспи.

Когато се мръкна, двамата отново отидоха при джакузито; той я помоли да не го възбужда. Правиха любов, когато се прибраха в караваната. „Няма нужда…“, обади се Кристиан, когато той посегна към презервативите. Щом проникна в нея, Брюно усети колко щастлива се чувства тя. Една от най-удивителните особености на физическата любов е това усещане за близост, стига между партньорите да е налице минимум взаимна симпатия. Още в първите минути те преминават от „ви“ на „ти“ и сякаш любовницата, с която едва вчера сте се запознали, има право на откровеност, непостижима по отношение на което и да било друго човешко същество. Ето защо през тази нощ Брюно разкри пред Кристиан неща, които не бе споделял с никого, дори с Мишел, а още по-малко със своя психотерапевт. Разказа й за детството си, за смъртта на баба си и за униженията, преживени в пансиона за момчета. Описа й юношеството си и онанирането във влака на няколко метра от момичетата; описа й летните ваканции в дома на баща си. Кристиан слушаше и галеше косата му.

Прекараха заедно цялата седмица и вечерта преди заминаването на Брюно вечеряха в един ресторант за морски дарове в Сен Жорж дьо Дидон. Въздухът беше горещ и неподвижен, пламъкът на свещите върху масата дори не потрепваше. Заведението беше разположено над устието на Жиронд, а в далечината се открояваше нос Грав.

— Като гледам сиянието на луната над морето — каза Брюно, — ми става съвършено ясно, че изобщо, ама изобщо нямаме място на този свят.

— Наистина ли се налага да заминеш?

— Да, трябва да прекарам две седмици със сина си. Всъщност трябваше да си тръгна още миналата седмица, но сега вече не бива да се бавя. Самолетът на майка му е вдругиден и вече е направила резервация.

— На колко години е синът ти?

— На дванайсет.

Кристиан се замисли и отпи от чашата мюскаде. Беше с дълга рокля, а благодарение на грима приличаше на момиче. Гърдите й се очертаваха под дантелите на корсажа; светлината на свещите разпалваше игриви пламъчета в очите й.

— Струва ми се, че съм малко влюбена — каза тя.

Брюно замръзна в очакване, без да смее да помръдне.

— Живея в Ноайон — добави тя. — Между мен и сина ми всичко беше наред, докато не навърши тринайсет години. Може би е чувствал липсата на баща си, нямам представа… Дали въобще децата имат нужда от баща? Със сигурност обаче той не изпитваше никаква нужда от сина си. В началото понякога го вземаше при себе си, ходеха в „Макдоналдс“ или пък на кино и винаги ми го връщаше по-рано от определения час. После това започна да се случва все по-рядко, а когато замина да живее на юг с новата си приятелка, прекъсна всякакви връзки. Отгледах сина си почти сама и може би не ми е достигал авторитет пред него. Преди две години започна да излиза, събра се с лоша компания. Това учудва мнозина, но Ноайон е доста неспокоен град. Има много негри и араби, на последните избори Националният фронт спечели 40 процента от гласовете. Живея в един блок в покрайнините, пощенската кутия е строшена, не смея нищо да оставя в мазето. Често се страхувам, понякога се чуват изстрели. След часовете се барикадирам у дома и никога не излизам вечер. От време на време пускам по някой порнофилм и нищо повече. Синът ми се прибира по нощите, а понякога не го виждам с дни. Не смея да му кажа нищо; боя се да не ме удари.

— Ноайон далече ли е от Париж?

— Не е далече — усмихна се тя. — В департамента Оаз, на някакви си осемдесет километра.

Замълча и отново се усмихна; в този момент лицето й грееше от нежност и надежда.

— Обичах живота — добави тя. — Обичах живота, по природа бях чувствителна и внимателна, винаги съм обичала да правя любов. Нещо се обърка; не ми е ясно точно какво, но нещо в живота ми се обърка.

Брюно беше сгънал палатката и прибрал нещата си в колата; прекара последната нощ в караваната. На сутринта се опита да проникне в Кристиан, но този път не сполучи. Беше развълнуван и нервен.