Елементарните частици

През следващите седмици той няколко пъти ходи при нея. Притеснена от външния си вид, тя се срамуваше да се съблече, но първата вечер предложи на Брюно да му направи свирка. За физиката си дори не спомена, аргументът й беше, че не взема хапчета. „Уверявам те, предпочитам…“ Не излизаше никъде и прекарваше вечерите сама в квартирата. Брюно няколко пъти се опита да свали панталоните й, но тя се свиваше на кълбо и мълчаливо и яростно го отблъсваше. Накрая той отстъпваше и изваждаше члена си. Тя смучеше припряно и доста силно; изпразваше се в устата й. Понякога обсъждаха следването, но разговорите им бяха кратки и той скоро си тръгваше. Вярно бе, че изобщо не можеше да се нарече красива и той трудно си представяше да се появи с нея на улицата, в ресторанта или на опашката за билети в киното. Продължаваше да се тъпче с тунизийски сладкиши до втръсване, после се качваше при нея и след поредната свирка си тръгваше. Навярно така беше по-добре.

Вечерта, когато Аник умря, беше много топла. Макар да бе едва краят на март, наоколо миришеше на пролет. Както обикновено, Брюно купи от сладкарницата рогче с бадеми, после слезе към кейовете на Сена. Звуците от високоговорителя на минаващото корабче изпълваха въздуха и отекваха по стените на Нотр Дам. Той дояде лепкавия, намазан с мед сладкиш и изпита дълбоко отвращение от самия себе си. Може би не беше лоша идея да опита точно тук, в сърцето на Париж, сред гъмжилото от непознати хора. Той затвори очи, събра токове, кръстоса ръце върху гърдите си. Бавно и съсредоточено започна да брои в състояние на пълна концентрация. След произнасянето на магическото число шестнайсет отвори очи, изправи се решително. Корабчето бе отминало, кеят бе пуст. Времето бе все така топло.

Пред сградата, където живееше Аник, имаше малка тълпа и двама полицаи. Приближи се. Нелепо сгърчено, на земята лежеше обезобразеното тяло на момичето. Натрошените й ръце подобно на някакви пипала обгръщаха главата й, онова, което беше останало от лицето й, беше обкръжено от локва кръв. Вероятно миг преди да докосне земята, тя инстинктивно бе вдигнала ръце към главата си, за да се защити. „Скочила от осмия етаж. Умряла на място…“ — обади се досами него някаква жена със странно задоволство в гласа. В този момент пристигна линейката, от която двама мъже измъкнаха носилка. Докато повдигаха тялото, той зърна за миг строшения череп и извърна глава. Линейката замина с вой на сирената. Така приключи първата любов на Брюно.

Лятото на 1976 година вероятно бе най-ужасният период в живота му; тъкмо бе навършил двайсет години. Беше ужасна жега, дори нощите не носеха никаква прохлада; от тази гледна точка лятото на седемдесет и шеста щеше да остане паметно. Момичетата ходеха с къси прозрачни рокли, които лепнеха по телата им от потта. Той се шляеше по цели дни с разширени от желание очи. Ставаше нощем, прекосяваше пеша Париж, спираше се пред терасите на кафенетата, дебнеше край входовете на дискотеките. Не умееше да танцува. Непрекъснато беше възбуден. Струваше му се, че носи между краката си парче разкапано, гниещо месо, разкъсвано от червеи. На няколко пъти се опита да заговори срещнати на улицата момичета, но получи в отговор унизителни насмешки. Нощем се гледаше в огледалото. Косата му, залепнала за черепа от потта, започваше да редее отпред; гънките на корема му личаха под ризата. Започна да посещава сексшопове и стриптийз барове, но това само изостри страданията му. За пръв път прибягна до услугите на проститутка.

През 1974–1975 година в западното общество бе настъпил невидим на пръв поглед, но решаващ прелом, мислеше си Брюно. Той продължаваше да лежи върху тревясалия насип край канала; за възглавница му служеше сгънатото платнено яке. Отскубна стрък трева и усети между пръстите си влажната й грапавина. През същите онези години, когато се опитваше да си намери място в живота, западните общества бяха поели по някакъв мрачен път. Още през лятото на 1976 година бе станало ясно, че нещата не отиват на добре. На Запад физическото насилие като крайна проява на индивидуалността вървеше по следите на желанието и отново встъпваше в правата си.

10 Джулиан и Олдъс

Когато възникне нужда от промяна и обновление на господстващата доктрина, пожертваните поколения, в средата на които се извършва подобна трансформация, й остават чужди, а понякога дори се отнасят враждебно към нея.

Огюст Конт — Призив към консерваторите