Елементарните частици

— В своята книга „Онова, което се осмелявам да мисля“ Джулиан Хъксли също обсъжда религиозни въпроси — отбеляза Мишел с нарастващо отвращение. — Той чудесно съзнава, че научният прогрес и материализмът са подкопали устоите на всички традиционни религии; съзнава също така, че нито едно общество не може да оцелее без религия. На повече от сто страници той се опитва да положи основите на религия, съвместима със състоянието на науката. Не би могло да се каже, че резултатът е кой знае колко убедителен; не би могло да се каже също така, че в това отношение нашите общества са осъществили кой знае какъв напредък. В действителност всякаква надежда за сливане се осуетява от очевидността на материалната смърт и това неминуемо води до разпространението на самолюбието и жестокостта. Като компенсация — заключи някак странно той — същото се случва и с любовта.

11

След посещението на Брюно Мишел не стана от леглото в продължение на две седмици. Как е възможно, питаше се той, едно общество да оцелее без религия? Това изглежда трудно дори на равнището на отделния индивид. Няколко дни той наблюдава радиатора, разположен вляво от леглото. През зимата ребрата му се пълнеха с гореща вода, това беше полезен и хитро измислен механизъм; но колко време западното общество би могло да просъществува без някаква религия? Когато беше малък, обичаше да полива растенията в зеленчуковата градина. Още пазеше малка, квадратна черно-бяла снимка, на която държи лейката под надзора на баба си; вероятно тогава е бил на шест години. По-късно му харесваше да пазарува; с рестото от хляба му позволяваха да си купи карамелена пръчка. После отиваше във фермата за мляко; пълното алуминиево канче се люлееше в ръката му, а него го беше малко страх да минава вечер по ниския път, обрасъл от двете страни с къпинак. Сега всяко ходене до супермаркета беше за него същинско мъчение. При това се появяваха все нови и нови стоки, асортиментът от замразени готови храни за ергени непрекъснато се обогатяваше. Неотдавна в кварталния „Монопри“ той за пръв път видя на щанда за месо пържоли от щраус.

За да се осъществи възпроизвеждането, двете нишки, съставящи молекулата на ДНК, се разделят, като всяка привлича към себе си допълнителни нуклеотиди. Моментът на разделяне е опасен, защото тъкмо тогава могат да се намесят неконтролирани, най-често вредни мутации. Гладуването действително стимулира мисловната дейност и към края на първата седмица Мишел стигна до идеята, че съвършеното възпроизвеждане би било невъзможно, докато молекулата на ДНК има формата на спирала. За постигането на свободна от вредни отклонения репликация, съставена от безкрайно количество поколения клетки, по всяка вероятност е нужно на структурата, носеща генетичната информация, да се придаде компактност, присъща например на лентата на Мьобиус или на геометричната фигура тор.

Когато беше малък, за него беше непоносимо естественото разрушение на предметите, повреждането и износването им. Така години наред той пази счупена на две бяла пластмасова линийка, като непрекъснато подлепваше парчетата. От пластовете тиксо тя престана да бъде права, с нея не можеше да се начертае дори една отсечка и вече не можеше да служи за линия. Въпреки това не се решаваше да я изхвърли. Тя отново се чупеше, той пак я подлепяше, добавяйки още един слой тиксо, и отново я прибираше в чантата си.

Една от особеностите на гения на Джерзински, писа години по-късно Фредерик Юбчежак, е способността му да отиде отвъд първото свое хрумване, според което възпроизвеждането по полов път само по себе си е източник на вредни мутации. От хиляди години, подчертава също така Юбчежак, у всички човешки култури е налице смътното съзнание за неразривна връзка между секса и смъртта; изследователят, който успее да докаже тази връзка с необорими аргументи от областта на молекулярната биология, би трябвало да спре дотам, смятайки целта за достигната. Джерзински обаче интуитивно усеща, че трябва да мине отвъд рамките на половото възпроизвеждане и да разгледа цялата съвкупност от топологични условия на клетъчното делене.