Елементарните частици

Събраните за Давид свидетелства свършват дотук. В ръцете на полицията случайно попада матрицата на филм за изтезания, но изглежда, Давид е бил предупреден навреме и успява да се укрие. На това място Даниел Макмилан се връща към основната си теза. В книгата си той ясно показва, че така наречените сатанисти не вярват нито в Бога, нито в Сатаната, нито в каквато и да било свръхестествена сила; впрочем богохулствата по време на техните церемонии са само лека еротична подправка, за която повечето участници бързо забравят. Подобно на техния първоучител Маркиз дьо Сад, те са абсолютни материалисти и сладострастници, които дирят все по-силни нервни усещания. Според Даниел Макмилан постепенният упадък на нравствените ценности през шейсетте, седемдесетте, осемдесетте и най-сетне през деветдесетте години е закономерен и необратим процес. Съвсем нормално е онези, които са се отърсили от обичайните морални задръжки, да се обърнат към по-широк кръг наслаждения, свързани с прояви на жестокост; два века преди тях Сад е извървял същия път. В този смисъл серийните убийци от деветдесетте години са незаконни рожби на хипитата от шейсетте; за техни общи предци могат да се приемат виенските акционисти от петдесетте. Под булото на артистични прояви въпросните акционисти, сред които Нич, Мюл и Шварцкоглер, устройват публично клане на животни; пред съставена от кретени зрителска аудитория те изтръгват крайници, разкъсват вътрешности, ровят с ръце из кървавата плът на невинните животни, докарвайки до краен предел страданията им, а през това време помощник фотографира или филмира цялата тази касапница, за да могат след това документалните кадри да бъдат изложени в художествена галерия. Този Дионисиев стремеж към освобождаване на зверското и на злото, чийто пръв тласък е даден от виенските акционисти, продължава да се проявява през следващите десетилетия. Според Даниел Макмилан този прелом, засегнал западното общество след 1945 година, не е нищо повече от завръщане към култа на грубата сила, отрицание на изграждалите се в продължение на векове норми на морала и правото. Общото между виенските акционисти, битниците, хипитата и серийните убийци е, че всички те са абсолютни анархисти, проповядващи безграничното утвърждаване на личността над всякакви обществени норми, над всякакви прояви на лицемерие, каквито според тях са моралът, чувството, справедливостта и състраданието. В този смисъл Чарлз Менсън изобщо не може да се смята за чудовищно извращение на явлението хипи, а негов логичен завършек; Давид ди Меола само продължава и прилага на практика идеите за освобождение на личността, проповядвани от неговия баща. Макмилан принадлежи към партията на консерваторите и някои негови нападки срещу личната свобода предизвикват скърцане със зъби сред редиците на собствената му партия; книгата му обаче предизвиква огромен отклик. Въоръжен с авторските си права, той се отдава изцяло на политическа дейност; на следващата година е избран в Камарата на представителите.

Брюно млъкна. Отдавна беше изпил кафето си, минаваше четири часа сутринта и в салона нямаше нито един виенски акционист. Впрочем Херман Нич излежаваше в австрийски затвор присъда за изнасилване на малолетна. Беше прехвърлил шейсетте и би могло да се очаква да го сполети внезапна смърт, така един от източниците на злото в света щеше да бъде елиминиран. Излишно беше да се вълнува чак толкова. Наоколо цареше спокойствие; самотен сервитьор сновеше между масите. В момента бяха единствените посетители, но заведението работеше денонощно без прекъсване, така пишеше на входа, а също и върху менюто, така че това бе условие, предвидено в договора. „Надявам се тези педали да не ни досаждат“ — машинално отбеляза Брюно. Човешкият живот в съвременното общество неизбежно минава през един или повече периоди на криза, на сериозна лична равносметка. Ето защо е напълно в реда на нещата в центъра на една голяма европейска столица да има поне едно заведение, отворено през цялата нощ. Той поръча малиново желе и две чаши вишновка. Кристиан беше слушала внимателно неговия разказ; в мълчанието й имаше нещо болезнено. Време беше да се върнат към простите удоволствия.

16 За една естетика на добрата воля

Още от зазоряване девойките отиват
да берат рози. Полъх на съпричастност
преминава над долините, над столиците,
подхранва въображението на най-възторжените
поети, издухва завивките от люлките
на новородените, венците от главите
на младежите, вярата в безсмъртието
от умовете на старците.

Лотреамон — Стихове II