Елементарните частици

Повечето от хората, с които Брюно се беше срещал през живота си, бяха изцяло отдадени на търсенето на удоволствия — естествено, ако към удоволствията бъде включена и насладата от нарцистичното самосъзерцание, тясно свързана с уважението и възхищението от страна на другите. По този начин биваха пускани в ход различни стратегии, наречени човешки живот.

Би трябвало да се признае и съществуването на едно изключение от това правило — природения брат на Брюно; самото понятие удоволствие трудно би могло да се асоциира с личност като него; всъщност каква беше силата, която движеше Мишел в живота, и имаше ли въобще такава? Равномерното праволинейно движение продължава до безкрайност при отсъствие на триене и на намеса от страна на външна сила. Организиран, рационален, от социологическа гледна точка медиално ориентиран към висшите категории, животът на неговия природен брат сякаш до този момент беше протичал без триене. Твърде възможно беше в затворения свят на молекулярните биофизици да се водят скрити и ожесточени борби за влияние, но искрено казано, Брюно се съмняваше в това.

— Гледаш твърде мрачно на живота… — обади се Кристиан, нарушавайки мълчанието, което постепенно беше започнало да става тягостно.

— Гледам на него по ницшеански — уточни Брюно. — По ницшеански, но в най-примитивния смисъл на думата — намери за нужно да добави той. — Искам да ти прочета едно стихотворение.

Той извади тефтерчето си и издекламира следните стихове:

Стига с тия скапани, еба ти,
истини за вечни кръговрати,
докато дояждам на закуска
сладоледа с вишни в „Заратустра“

15.

— Зная какво трябва да се направи — обади се тя след ново продължително мълчание. — Хайде да си организираме един групов секс в нудисткия сектор на плажа край Кап д’Агд. Там има медицински сестри от Холандия, чиновници от Германия, все свестни хора, нещата са организирани в буржоазен дух, като в скандинавските страни или Бенилюкс. Защо да не се омешаме с полицаи от Люксембург например?

— Свърши ми отпуската.

— Моята ваканция също, във вторник е първият учебен ден, но все още имам нужда от почивка. Писна ми да преподавам, децата са тъпи. Ти също се нуждаеш от почивка, от секс с различни жени. Това е напълно възможно. Знам, че не ти се вярва, но мога да те уверя, че е така. Имам приятел, който е лекар и може да ни даде болнични.

Пристигнаха на гарата в Агд в понеделник сутринта и взеха такси до нудисткия сектор. Кристиан не носеше почти никакъв багаж, защото не й беше останало време да отиде до Ноайон.

— Трябва да изпратя пари на сина си — каза тя. — Той ме презира, но ще се наложи да го търпя още няколко години. Само се притеснявам да не вземе участие в насилствени действия. Общува с какви ли не хора: мюсюлмани, нацисти… Ако някой ден се пребие с мотоциклета, ще ми бъде много мъчно, но честно казано, ще се почувствам по-свободна.

Беше вече септември и те лесно намериха свободна квартира. Нудисткият комплекс в Кап д’Агд се състои от пет отделни сгради, строени в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, и има общ капацитет от десет хиляди легла, което представлява световен рекорд. Наетият от тях апартамент имаше площ 22 кв. м. и се състоеше от дневна с диван-легло, кухненски бокс, две кушетки, разположени една над друга, баня, тоалетна и тераса. В него можеха да се настанят максимум четири души, най-често семейство с две деца. Мястото веднага им хареса. Терасата беше обърната на запад, към яхтеното пристанище и на нея човек можеше да си пие аперитива, наслаждавайки се на последните лъчи на залеза.

Макар да разполага с три търговски центъра, терен за миниголф и велосипеди под наем, нудисткият комплекс в Кап д’Агд се стреми да съблазни летовниците с далеч по-прости радости като плажа и секса. В крайна сметка той представлява доста обособено от социологическа гледна точка място, при това твърде странно поради факта, че не е резултат от предварително разработен проект, а от съвпадение на поредица лични инициативи. Поне така го описа Брюно в началото на статията, в която направи равносметка на двете седмици, прекарани тук, и която озаглави „ДЮНИТЕ НА МАРСЕЙАН-ПЛАЖ: ЗА ЕСТЕТИКАТА НА ДОБРАТА ВОЛЯ“. Въпросната статия за малко не беше публикувана в списание „Еспри“.