Елементарните частици

Веднага след смъртта на своя баща през септември 1976 година Давид продава имението заедно с трийсетте хектара земя и купува в Париж недвижима собственост в стари сгради; запазва за себе си голямото жилище на улица „Висконти“, а всички останали преустройва за даване под наем. Старите просторни апартаменти са преградени, много от стаите за прислугата са свързани помежду си; обзаведени са кухни и бани. В резултат се сдобива с двайсетина гарсониери, които сами по себе си са в състояние да му осигурят солиден доход. Все още не се е отказал да пробие в рок музиката и смята, че за това в Париж може би ще има повече възможности; вече е на двайсет и шест години. Преди да пробва късмета си в звукозаписните студиа, решава да махне две години от възрастта си. Нищо по-лесно от това: достатъчно е на въпроса на колко е години да отвърне „на двайсет и четири“. Естествено никой не се заема да проверява дали казва истината. Много преди него Брайън Джоунс постъпва по същия начин. Според събрани от Макмилан свидетелства една вечер, по време на организирано в Кан парти Давид се засича с Мик Джагър; когато го вижда, той отскача два метра назад, сякаш е настъпил пепелянка. Мик Джагър вече е най-голямата звезда; богат, обожаван и циничен, той представлява всичко онова, което Давид би искал да бъде. Неговото обаяние се дължи на факта, че той в най-пълна степен олицетворява злото, тълпата повече от всичко се възхищава от ненаказаното зло. В определен момент Мик Джагър има проблем с властите, проблем с утвърждаването на своето „его“ в групата, и по-конкретно конфликт с Брайън Джоунс; всичко приключва благополучно не без помощта на басейна. Макар официалната версия да е съвсем различна, Давид е сигурен, че Мик Джагър е човекът, бутнал Брайън Джоунс във водата; дори си представя как точно го е направил и благодарение на това убийство е оглавил най-великата рок група в света. Давид е напълно убеден, че всяко велико начинание на този свят се основава на убийство; в края на седемдесет и шеста той вече е готов да блъсне колкото души трябва във всеки подходящ за целта басейн; през следващите години обаче успява само да се вреди като втори басист при записите на няколко плочи, нито една от които не жъне какъвто и да било успех. От друга страна обаче, жените продължават да го харесват. Изискванията му в еротично отношение стават все по-високи; придобива навика да спи с две момичета едновременно, за предпочитане блондинка и брюнетка. Кандидатки лесно се намират, защото е много красив със своята почти животинска сила и мъжественост. Гордее се с дългия си и дебел член и с големите си космати тестиси. Постепенно започва да губи интерес към обикновения секс, но продължава да изпитва удоволствие при вида на момичетата, които коленичат пред него, за да му направят свирка.

В началото на 1981 година от минаващ през Париж калифорниец научава, че се търсят групи за записи на дискове хеви-метъл в чест на Чарлз Менсън. Решава още веднъж да опита късмета си. Продава всички апартаменти, чиято цена се е покачила четирикратно, и се установява в Лос Анджелис. Вече е на трийсет и една години, а официално на двайсет и девет, което никак не е малко. Преди да се представи пред американските продуценти, решава да се подмлади с още три години, физически напълно спокойно може да мине за двайсет и шест годишен.

Работата се проточва, а от затвора Менсън претендира за огромни авторски права. Давид започва да се занимава с джогинг и да посещава сатанистки кръгове. Калифорния открай време е предпочитано място за секти, изповядващи култа към Сатаната, като се започне с First Church of Satan, основана през 1966 година в Лос Анджелис от Антон Ла Вей, и Process Church of the Final Judgment, установила се през 1967 година в Сан Франциско, в района Хайт Ашбъри. Тези групировки все още съществуват и Давид се свързва с тях; общо взето, те не стигат по-далече от ритуални оргии и понякога до жертвоприношения на животни; чрез тях обаче Давид получава достъп до къде по-тайни и страшни кръгове. Запознава се например с Джон ди Джорно, хирург, който организира „аборт-партита“. След изваждането на зародиша той го смила на кайма, смесва го с тесто и го пече, за да го подели между участниците. Твърде скоро Давид си дава сметка, че най-върлите сатанисти изобщо не вярват в Сатаната. Те са също като него отявлени материалисти и много бързо са се отказали от всякакви кичозни церемониали, свързани с петолъчни звезди, свещи и дълги черни одежди; подобен декор е имал поначало за цел да накара начинаещите да скъсат с всякакви морални норми. През 1983 година му е позволено да извърши първото ритуално убийство на пеленаче от пуерторикански произход. Докато самият той кастрира бебето с помощта на нож-трион, Джон ди Джорно му изтръгва очните ябълки и ги сдъвква.