Елементарните частици

— Това е една толкова гнусна история — започна някак неохотно Брюно, — че направо се чудя защо журналистите не й обърнаха повече внимание. Накратко, случи се преди пет години, процесът се състоя в Лос Анджелис, в Европа сектите на сатанистите все още бяха слабо известни. Давид ди Меола беше един от дванайсетте обвиняеми — веднага си спомних името му; той беше един от двамата, които бяха успели да се изплъзнат от полицията. В статията се изказваше предположение, че вероятно се е укрил в Бразилия. Уликите срещу него бяха смазващи. Бяха открили в дома му стотина грижливо подредени и надписани видеокасети със записи на убийства и изтезания; на някои от тях той се появява с открито лице. На прожектираната пред съдебните заседатели касета имало запис с мъченията, на които са подложени старица на име Мери Макналахан и нейната внучка, все още пеленаче. Вижда се как Ди Меола отрязва крайниците на бебето с остри клещи, а сетне изтръгва окото на старицата с пръсти и мастурбира в кървавата орбита; същевременно с помощта на дистанционно снима в едър план лицето й. Жената е превита на две, здраво закрепена към стената с метални гривни в помещение, напомнящо гараж. В края на филма тя е просната на пода в собствените си изпражнения; записът продължава повече от четирийсет и пет минути, но само полицията го е изгледала от край до край, защото на десетата минута съдебните заседатели пожелали прожекцията да бъде спряна.

Появилата се в „Пари Мач“ статия до голяма степен е съставена от интервю, дадено пред „Нюзуик“ от щатския прокурор на Калифорния Даниел Макмилан. Според него не става дума за процес срещу отделна група хора, а за осъждане на цяла една общност; този случай е симптоматичен за процеса на разпад на съзнанието и морала, обхванал американското общество от края на петдесетте години насам. На няколко пъти съдията иска от прокурора да се придържа стриктно към фактите по делото; паралелът, който последният прави с делото Менсън, според него е неуместен, още повече че измежду всички обвиняеми единствено по отношение на Ди Меола може да бъде открита някаква връзка с движението на битниците и на хипи.

На следващата година Макмилан публикува книга, озаглавена From Lust to Murder: a Generation13, доста посредствено преведена на френски език под заглавие „Поколение убийци“. Книгата приятно ме изненада; очаквах да открия обичайните излияния в религиозно-фундаменталистки дух за пришествието на Антихриста и призиви за връщането на задължителните молитви в училищата. Оказа се, че е точна, добре документирана и пълна с подробни анализи на множество случаи; Макмилан обръща особено внимание на извършеното от Давид, описва цялата му биография, провеждайки за целта задълбочено разследване.