Елементарните частици

— Всъщност няма нищо удивително в това съвпадение — продължи Кристиан. — Тъпите ми родители принадлежаха към онази прослойка, повлияна от анархистките възгледи на битниците от петдесетте, които са се увъртали около майка ти. Възможно е дори да са се познавали, но нямам никакво желание да проверявам дали наистина е така. Презирам тези хора и може да се каже, че дори ги мразя. С пълно основание мога да твърдя, че те олицетворяват злото, те творят зло. Отлично си спомням онова лято на седемдесет и шеста. Ди Меола умря две седмици след моето пристигане; имаше рак с много разсейки и беше престанал да се интересува от каквото и да било. Въпреки това се опита да ме сваля, по онова време не изглеждах никак зле; не беше обаче много настоятелен, мисля, че изпитваше физически страдания. Цели двайсет години той игра ролята на стария мъдрец, който те посвещава в тайните на духа и т.н., за да вкарва в леглото си млади момичета. Трябва да му се признае, че не изостави ролята си до самия край. Две седмици след моето пристигане взе някаква бавна отрова, чието действие се проявява след няколко часа; после покани всички гости на имението и отдели на всеки от тях по няколко минути, нещо като „смъртта на Сократ“. Впрочем говореше за Платон, но също така за Упанишадите, за Лао Дзъ, с една дума, обичайния брътвеж, разпростря се върху Олдъс Хъксли, припомни, че го е познавал лично; описа беседите си с него; може би донякъде преувеличаваше, но все пак се намираше пред прага на смъртта. Когато дойде моят ред, бях силно развълнувана, но той просто ме помоли да разтворя блузката си. Огледа гърдите ми, сетне се опита да каже нещо, но аз не го разбрах, вече му беше трудно да говори. Изведнъж се надигна от креслото и протегна ръце към гърдите ми. Позволих му да ме докосне. За момент зарови лице в пазвата ми, след това отново се отпусна в креслото. Ръцете му силно трепереха. Кимна ми в знак да си тръгна. Не открих в очите му никаква тайна на духа, никаква мъдрост, там имаше единствено страх.

Привечер умря. Бе наредил на върха на хълма да бъде издигната погребална клада. Всички се заехме да събираме клони, след което започна церемонията. Давид беше този, който запали погребалната клада на своя баща, в очите му имаше странен блясък. Не знаех нищо за него, освен че е рок музикант; около него се навъртаха разни съмнителни типове, татуирани американци на мотоциклети с кожени облекла. Бяхме с една приятелка и когато се мръкна, не се чувствахме дотам сигурно.

Неколцина изпълнители на там-там се разположиха край огъня и започнаха да удрят барабаните в тържествен ритъм. Участниците подхванаха танц, огънят започваше да грее силно и както обикновено, те започнаха да се събличат. За истинска кремация са необходими тамян и санталово дърво. За случая просто бяха събрани сухи клони, към които вероятно бяха прибавени стръкове от местни билки — мащерка, розмарин, чубрица; ето защо половин час по-късно наоколо се разнесе мирис на барбекю. Тъкмо това отбеляза един приятел на Давид — дебеланко с кожен елек, дълги мазни коси и липсващи предни зъби. Друг пък, който приличаше на хипи, обясни, че у много първобитни племена изяждането на починалия вожд е широко разпространен ритуал. Беззъбият поклати глава и се изкиска; Давид се приближи и започна да спори с тях; беше напълно гол и на светлината на огъня тялото му действително изглеждаше великолепно — сигурно се занимаваше с културизъм. Усетих, че може да се стигне до бой, и веднага отидох да си легна.

Малко след това се разрази буря. Сама не зная защо станах и се върнах при кладата. Там все още имаше трийсетина души, които танцуваха под дъжда. Един от тях ме хвана грубо за раменете и ме завлече до огъня да ми покаже какво е останало от тялото. Видях череп с празни очни кухини. Плътта не беше напълно изгоряла и примесена с пръст, приличаше на малка купчина кал. Развиках се, онзи тип ме пусна и успях да избягам. Още на другия ден двете с моята приятелка си тръгнахме. Никога повече не чух да се говори за тези хора.

— Не си ли чела статията в „Пари Мач“?

— Не — Кристиан сви учудено рамене.

Брюно замълча, поръча две кафета и едва тогава продължи. През годините у него се беше изградил груб и циничен, типично мъжки възглед за живота. Светът представляваше бойно поле, гъмжащо от диви зверове, заключено в тесния, ясно очертан, но недостъпен хоризонт на нравствения закон. При това е писано, че законът въплъщава любовта и я претворява на дело. Кристиан го гледаше внимателно и нежно; очите й бяха поизморени.